ОТВЪД СТЕНАТА

web | Белези - 2

Денем я градяха с камъни,
нощем я рушахме с клетви.
Слово срещу камък.
Удряха в зида
челобитно думите
и отскачаха обратно
с ек издън гърдите ни.

Зид, споен с бетон,
с бодлива тел натаралежен,
обточен с електричен смок -
къртехме го с гол език.
Език, наопаки обърнат,
подут от недомлъвки д
о задушаване.

Съборихме стената
на трошляк сувенири.

Сега стоим безмълвни,
с език до кръв обелен,
глътнат цял.
Майко, както в детството
бръкни ми в гърлото,
езика ми преобърни!
Отново научи ме
да проговоря, майко,
дума по дума
самородна реч.

Стената да си означава
стена, а не съдба.
Да я обагрят стенописи
не с кръв и огън, а с криле.
Стената да не свързва
с раздяла, а с подслон.
Отвъд стената,
срината в душите ни,
да се отключи словото -
безкрайност, светлина,
любов.

26 април 1995

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.05.2003
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. София, 1997.