ПРЕДГОВОР

Албена Вачева

web | Историография и критика

Настоящото издание “Историография и критика” е част от проекта “Литературни истории, критическа рецепция (1878-1900)”, подкрепен от ЮЗУ “Неофит Рилски”. Първоначалните намерения бяха да се подготвят за печат пет от първите истории на българската литература, а съпътстващите ги критически прочити, публикувани в периодичния печат, да бъдат използвани като база за аналитичен разбор и разговор. Впоследствие текстологическата работа наложи идеята да се осъществи и второ издание на самите критически статии, които се оказаха изключително важна част от изследователската инициатива.

Стремежът в изследователската работа върху периодичния печат в периода 1878-1900 беше да се издирят колкото е възможно повече материали, дискутиращи литературните истории, за да се изгради максимално уплътнена представа за мястото и значението на модерната литературна историография. В резултат на това сборникът включва дванадесет текста, три от които са кратки съобщения и представяния в печата за издаването на една или друга от историите, а останалите девет са статии, представящи в критическа светлина различните литературноисторически съчинения.

Наред с желанието да се покаже цялостния контекст и отношението към предмета, издаването на критическите текстове беше наложено и се оказа пряко обвързано с цялостна визия на екипа по реализирането на второто издание на самите истории на българската литература. Това издание се оказа твърде сериозно предизвикателство - не само и не толкова към съвременните правописни норми. Онова, което може тук само да се спомене, е, че първите литературни историографи срещат редица трудности както с оглед на методологията на изследването, така и по отношение на систематизирането на отделните факти и тяхната хронологична подредба. Като говорим за трудности, трябва да признаем, че често пъти става дума за неточности и дори липса на факти, което предполага и известна освободеност от страна на първите, дръзнали да систематизират българската словесност, в интерпретациите им върху целия анализиран материал.

Работата предложи две алтернативи за това, какво да представлява самото второ издание - дали историите да бъдат изпълнени с бележки, допълнения и други редакторски намеси, съобразени с достиженията на съвременното ни литературознание, или да се придържат по-тясно до визията на техните автори и настоящото им публикуване да е почти идентично с първото. Предпочетохме втората алтернатива по няколко причини, първата от които беше пряко обвързана с мащаба на изследователската работа, времето и средствата, които щяха да са необходими, за да се реализира едно напълно коректно от днешна гледна точка научно издание. Втората причина беше почти пълната ни убеденост, че подобно осъвременяване би подменило в голяма степен представата за времето и литературните търсения, които в крайна сметка проектът се опитва да осветли. Схващането, че тези истории са част от научната и академичната традиция, която трябва да бъде представена колкото е възможно по-коректно, също оказа влияние върху издателската стратегия.

За да не останем обаче в дълг към съвременния читател и да насочим вниманието му към допуснатите в историко-литературните съчинения неточности, решихме да представим критическите текстове, които по един или друг начин дискутират проблемни точки на отделните изложения. Това беше една от причините, за да пристъпим към издаването на сборника “Историография и критика” като самостоятелно единство от текстове. Допълнителна мотивация беше желанието да се актуализира една дискусия с висока научна стойност, протичала на страниците на българската периодика преди повече от 120 години, като се предложи по-голяма публичност и значително по-облекчен достъп до критическите текстове.

© Албена Вачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.09.2005
Историография и критика. Съст. Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2005