ЕРОТИКА И СВОБОДА

ПРЕДГОВОР

Ангел Грънчаров

web | Еротика и свобода

В твоите ръце, млади читателю, е една практическа психология на пола, секса, еротиката и любовта, при това изцяло написана под формата на въпроси - към теб самия. Другояче казано, това е книга, създадена с цел да облекчи разбирането от страна на младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота.

Всяка тема, наред с необходимата информация, предлага само поредица от въпроси, на които всеки трябва да отговаря сам - или в жив разговор с такива като него (също опитващи се да достигнат до "пригодното за моя живот" разбиране). Никъде не давам "готови" отговори - защото те така или иначе ни се "натрапват" и ни лишават от радостта и удовлетворението, че сме самостоятелни и свободни. Даваният едновременно "за всички", т.е. "общовалидният" отговор, подвежда личното и интимното под една обща и затова безлична задължителна форма - а това подхранва коварната илюзия, че "всички сме еднакви и равни" ("Аз съм като другите!"), която ни отклонява от задачата на живота. А тя е: да бъдем себе си, да утвърдим своята личност-на неповторимост, да се възползваме от свободата си. През лабиринта на готовите мнения и "рецепти" най-трудно се достига до собственото разбиране, чиято ценност е най-висока, а затова то ни е съдбовно необходимо. Затова пък "прекият път" до него е самостоятелното осмисляне, самоотвержеността в опитите да разбираш сам, доверието в своите сили.

Ясно е, че при четенето на книги ние не сме само "консуматори", а най-вече сме създатели - на своите разбирания, ценности и мироглед, на своята "уникална самобитност". Всеки от нас трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът често (и дори винаги) се превръща в абсурд, в едно във всичко проникващо безсмислие. Всеки съобразно себе си придава смисъла на своя живот, водейки се от разбиранията, които е създал сам.

Книгата, която е пред теб, прозорливи читателю,е вярна докрай на изложената току-що представа - и в този смисъл е напълно съвременна. Тази книга отговаря на съзнанието и е написана за хора, които са открити за пробудилия се съвсем наскоро и у нас млад дух на нашето време. Нашият съвременник - а това са тези от нас, които живеят с този дух на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата - е преситен от наставления и поучения, той изпитва погнуса, "гади" му се от тях. В същото време и сега отвсякъде ни атакуват с "компетентни мнения", "авторитетни преценки", препоръки, "предписания", съвети и "рецепти". Искат да ни убедят вероятно, че "всичко е вече открито и казано", че трябва "само да се подчиним", "да изпълняваме", "да подражаваме" (като... маймуните!), да не се опитваме да разсъждаваме, да търсим и изследваме. Накратко казано, подсказват ни, че сме "излишни" и жестоко ни подценяват, а също и съвсем не ни разбират. Съпротивата обаче срещу подобна "префинена" агресивност, симптом на неизживяното докрай минало, на завиждащата на живота и младостта старост, означава утвърждаване на себе си, защита на своето право на позиция, потвърждаване на личната самоценност, на свободата - която именно ни открива безбрежните хоризонти на живота, заслужаващ да се нарече човешки. Нищо не е в състояние да попречи на истински свободния човек да постигне тайната на живота си: за да живее пълноценно.

Моята книга, уважаеми читателю, се опитва да служи на събуждането за живота на младия човек и на неговата страст да се добере до сърцевината му, наречена любов. Тя се стреми да подпомогне поне малко за "отрезвяването" от сънищата и за проясняването на "мъглата", в която съществуваме когато за нищо не се питаме и за всичко имаме готов отговор, взет "назаем" отнякъде. Да станеш и да бъдеш личност - независимо дали си мъж или жена - означава да си наясно със себе си и със силата на живота, която напира в гърдите ти, също да отговориш на нейния могъщ призив. Живеещият "будно" сам определя бъдещето си, а не се е отказал от него. Той е и човекът, който получава онова, което съкровено иска...

Младостта е утрото на живота, тогава се събуждаме за "истинския живот", на който трябва да бъдем верни докрай. Тази вярност към живота се постига с разбиране, благодарение на което живеем, а не "сънуваме" живота си. Разбиращият себе си живот, явяващ се същност на самосъзнателния човек, може да се уподоби светлото утро с цялото му великолепие и чистота, с безграничната му отдаденост на деня и на предстоящия вълнуващ, изпълнен с изненади живот.

Само обаче ако сме изпълнени с готовност и откритост за тайнството на любовта можем да приветстваме с пълно сърце утрото на своя живот - и да му се отдадем изцяло, "предвкусвайки" пълнотата на наслажденията, които той ни предлага...

Само това имах да кажа. Останалото зависи най-вече от всеки един читател и човек, решен да не се откаже от онова, което животът обещава - но не дава наготово. От нас се иска просто да си го вземем...

18 юни 1998 г.
Авторът

© Ангел Грънчаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.05.2003, № 5 (42)