ЕРОТИКА И СВОБОДА

РАЗДЕЛ ПЪРВИ: ФОРМИ НА ПСИХОТРЕНИНГ В ГРУПАТА

Ангел Грънчаров

web | Еротика и свобода

7. Игра в кръг: разговор за секса

Тук ще стане дума за "матрицата", по която могат да преминат всички останали обсъждания на конкретните теми; тази форма е особено подходяща за един смислен разговор върху сексуалните проблеми. Общата цел на обсъжданията съвпада с целите на самия курс по приложна сексология и психология на пола, но тук все пак може да се обобщи така:

Да се привикне да се разговаря свободно за секса; да се открият собствените граници, както и границите на другите - когато се говори за секс; обмяна на информация и опит, а също и на преживявания, ценности и т.н.

"Играта в кръг" е "матрица" на предлаганите тук обсъждания; тя се свежда до следния

Начин на провеждане: Групата се дели на две подгрупи ("отбора"). Участниците сядат по двойки в кръг (ако е възможно). Всяка група получа- ва плик, в който се намират поне 40 въпроса (пликът може да се замести и от настоящата книжка), всеки от които е "разбит" на моменти и подвъпроси, заедно с необходимите понятия,термини, тези, алтернативи и пр. (Добре би било ръководителят на групата да е в състояние във всеки момент да дава поисканата информация от този род, представяйки се за "абсолютно компетентен специалист"!) Една от двойките избира наслуки (или: избира съзнателно!) един въпрос, на който трябва да отговаря другата група. Двойките, от които тя се състои,решават сами дали искат да отговарят, натискът от страна на групата спрямо някой участник трябва да се разглежда като изключение и като инцидент, а не като правило. Когато някоя от тях е решила да говори, започва да дава своя отговор, а нейният "отбор" може да допълва и "потвърждава", стремейки се да засили ефекта от казаното. Играчите от другия "отбор" могат да прекъсват, да задават объркващи, провокационни и затрудняващи въпроси: с цел да се стигне дотам никой от "противниковия лагер" да не може или да не иска да отговаря. Когато това стане ролите се разменят, другият отбор (който е затруднил и объркал отговарящите) печели точка, а досега отговарящият вече започва да задава въпросите - пак до момента, в който никой не може или не иска да отговаря. Играта дава възможност на всички участници във всеки момент да бъдат активни, да проявяват остроумие, а също и да се възползват пълноценно от свободата си: защото в нея никой не е длъжен да бъде сериозен, а просто се иска да играе с увлечение. При това всеки има правото да импровизира (но убедително!), което означава, че не е длъжен до говори за действителното си състояние (и съзнание), а може да изразява и желаното, мечтаното, въображаемото и представяното състояние или преживяване. Изисква се единствено задълбочаване в проблематиката (по специфичния начин на чистата спонтанност) улавяне на всички нюанси и детайли, вживяване, преодоляване на демонстративността и празната фалшива по-казност, увличане в разговора и на тези участници, които досега не са показали готовност да кажат нещо и т.н. Противоречията трябва да се решават чрез компромис и съгласие на цялата група при отчитане на различията (истинско богатство на човешките разбирания!) и чрез умела, не натрапваща се намеса на ръководителя на курса (психолога, психоаналитика). Само в редки случаи - когато никой от дадения "отбор" не може или не желае да отговаря, но още в самото начало - е допустимо да се иска отговор от даден участник, за който се предполага, че е най-предразположен да говори по въпроса и колкото да помогне "да се размразят ледовете" или - в още по-редки случаи - от участник, който най-малко иска да отговаря, т.е.чувства силни задръжки, които едва ли сам може да преодолее чрез достигане на решимост. Ясно е, че това трябва да става деликатно, т.е. така, че да не се "изпари" и последният остатък от решимост - и така да "блокира" вместо да се отпусне.

© Ангел Грънчаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.05.2003, № 5 (42)