ПРЕДИ НОВИЯ ИЗГРЕВ

web

Часът,
когато земята изстива,
когато замират трелите
на влюбени птици,
а петлите още не са се пробудили,
часът на изтощените звезди,
на пресъхналите устни
и глада на вълците,

часът на подивяла тишина
и тревожно очакване,
когато небето почернява -
пази се от тоя час,
нека те отмине непознат
в съня ти.

Но някой ден,
неотменен и безстрастен
той ще те намери.
А ако си вече буден,
дръзни да скочиш
в жадното течение
понесло руини и страхове
в пречистващ устрем,

и за миг се потопи
в един изчезнал вече свят,
в който няма
посърнали звезди,
нито уморена нежност,
нито сънливи петли,
където славеите пеят
до зазоряване,

за да стане образът му
пътеводен знак
в необятните
неведоми пространства,
когато те поеме вихърът.

© Живка Свещарова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2019, № 9 (238)

Други публикации:
Живка Свещарова. Мистерии. София: Асеневци, 2018.