Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Като храм с небесни сводове
е моят дом - кръстопът и убежище
на зверове, птици и странници.
Крадци влизат посред ден
през задния вход,
а нощем -
през централния -
духове.
Вдигам ръка за защита,
но тя се извива в милувка
и увисва във въздуха
яростта ми.
...Нощите станаха
безсънни видения,
събрали кошмара
на всички сънища.
Огромни сенки -
безлики
безноги
като верни стражи
охраняват духа ти,
черни сенки -
безръки
неми
покорно чакат
да ги приема.
И нито стон,
нито вик
нито упрек сподавен,
само дъх затаен
и пулсираща мъка
витаят наоколо.
Безсилна да ви прогоня
мълчаливо,
ви пускам до себе си,
в моя дом с врати отворени,
в моя дом - гъмжило
от призраци,
обрасъл в бръшлян
с вековни корени.
© Живка Свещарова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2019, № 9 (238)
Други публикации:
Живка Свещарова. Мистерии. София: Асеневци, 2018.
|