ОЩЕ ЕДИН ТЕЖЪК ДЕН

Веселин Василев

web

Още един тежък ден. Стоях до късно снощи. Не можех да се концентрирам на работа. Тъкмо се върнах след едноседмична командировка с ней-досадния ми румънски колега. След работа П. ми се обади и ме покани на вечеря. Той ми каза, че майката на Т., бивша директорка на местните социални услуги в този малък провинциален град, искала да ме види, за да говорим за проекти с европейско финансиране. Имах много работа, главата ми бръмчеше, но се заинтригувах от възможността да се почувствам търсен в този малък град. Да ме поканят на бизнес вечеря.

Стоях до 1 часа в една малка квартална пицария и, разбира се, вечерята беше тотално непродуктивна. Събудих се в 5, за да взема друг румънски колега, на друга командировка, друго малко провинциално градче. Подкарах и го взех от българо-румънската граница.

Той беше болен. Подсмърчаше постоянно. Говорихме за живота. Как си е прецакал неговия. Завършил е бизнес в Букурещ, стоял е там 4-5 години и се е завърнал в малкото си родно градче. Там започнал бизнес с авточасти, за което майка му изтеглила заем. Последвал още един заем, за да построят сервиз. Но кризата дошла и те загубили всичко. Последните две години, преди да станем колеги, той просто стоял вкъщи, тренирал и не излизал никъде.

На няколко пъти ми каза да намаля скоростта.

Пристигнахме в малкото градче. Служителката, която ни посрещна, беше напълно луда. Спореше постоянно, беше пасивно-агресивна. Трябваше да проверя един неин протокол преди 3 месеца, но бях забравил. Поисках да го видя на място. Тя ми каза, че няма такъв. Почувствах се много непрофесионално, но набързо се окопитих и споделих колко е важен. Липсата на протокола означаваше 30% намаление на сумата по договора. Тя излезе и след час се върна с протокол със сканиран подпис. Бях шокиран от евтиния опит за измама. Опитах се да обясня, че ми дава документ без „мокър“ подпис и че преди час сама ми е признала, че документа го няма. Тя просто зарови протокола в папките ми, аз въздъхнах и потеглихме обратно.

Колегата на няколко пъти ми каза да намаля скоростта.

Аз бях изморен и изнервен. Исках да се прибера рано. Трябваше да отида до друг град веднага след като се прибера. Изведнъж започна да барабани градушка. Но аз не исках да намаля... На един от завоите полетяхме към камион в насрещното. Той дори не опита да спре. След няколко секунди ние бяхме в канавката, по чудо - между две дървета. Чист късмет. Аз излязох и започнах да попържам. Коли спираха, колегата ми говореше постоянно по телефона, а аз пушех цигара след цигара. След два часа полицията дойде, видяха ме подгизнал от град и дъжд, глобиха ме и веднага тръгнаха. Имаше друга катастрофа на 50 метра...

Тогава дойде моята зла колежка. Тя беше старша и с опит да оправя каши. Видях я как се задава, втренчила очи в мен от прозореца на пътна помощ. По-късно някак избутахме служебната кола на малкото камионче и служебния шофьор ме водеше към вкъщи. Гледах през прозореца и не мислех за работа. Най-после петък вечер. Прибрах се, изпих бутилка бренди, събудих се в 6 и се отправих към следващия град.

Още един тежък ден. Трябва да намаля скоростта.

© Веселин Василев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2020, № 11 (252)