ПЛАМЪК НАД ВЪЛНИТЕ

web | Жената - грешната и святата

Хей, смърт, дай на живота път!

Яворов

Смених аз черното си облекло
с пъстроцветна свила,
сълзите си превърнах
на бисерно гиздило...
Прекръстих се с широкия
и бавен кръст
на вярващо дете
и слязох към топлите води.
Изгряваха над мене първите звезди...
Там чакаше ме Йоланта,
любимата ти синя ладия.
Послушни на вечерния повей,
развих аз триъгълни платна
и лодката ми тихо се понесе
от първата вълна
към хоризонта, дето плува
посред водите полунощни
една благоухаеща страна.
В уши зазвънтя далечната
пиратска песен за любов и злато,
за кървава прегръдка, за очи,
в които песента
на цялото море звучи.
...Но аз съм пак
сама на тоя бряг,
където нито кораб спира,
нито сняг далечен се съзира.
Но не - кръвта ми бие като чук
и в звезден пламък
край мен гори морето.
О, няма кръст, нито надгробен камък,
пред който да се спра сломена.
Пенете се край мен, вълни,
изхвърляйте върху брега
отломките на миналите дни!
По-силна в своята тъга,
стократно влюбена в живота,
аз нова ладия ще си издялам
и ще я кръстя Йоланта пак.
С нея ще кръстосвам ширинето,
ще пея аз за мъртвия моряк.
Тогава в песента ми оживял,
кормилото ще вземе той
и сам край мене с нова страст запял
над тъмните води,
където сребърни звезди горят,
слова любими ще повтори:
"Хей, смърт, дай на живота път!"

© Весела Страшимирова-Танева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019