ПЕСЕН НА НЕПОЗНАТАТА

web | Жената - грешната и святата

Аз, крайморката, съм непозната
ида от прибрежните градини,
гдето нощем, щом води притихнат,
слизат всичките звезди усмихнати.
Чувам те във сладка изнемога
как ме ти зовеш, прострел ръцете си,
искам те, но спирам се, не мога
да ти дам ръцете си и двете.
Само лъх от морските градини -
моят див копнеж край теб да мине,
с безпокоен чар ще те облъхне
и невидим някой ще въздъхне.
Аз съм твоята далечна непозната,
цял живот очакваната песен,
не зови, че знам - дори при тебе
хоризонтът ще ми бъде тесен.
Но обичай ме и дай сърцето си: -
"Само мен да любиш ти заклето си!"
Ще го взема и в рубин превърна,
на морето с песен ще го върна.
И когато в морските градини
мина през нощта благоуханна,
над вълните теменужно-сини
ще гори като рубинна рана
върху теменужно кадифе
твойто вярно предано сърце.
И задъхана всред бисерната пяна
на копнежа аз ще спра пияна
и ще вярвам, че в света за миг
няма скърби, няма и измяна...
Чу ли моя предаприлски вик?
Аз съм твоята далечна непозната,
ида от прибрежните градини,
стъпям със нозе си медно-мургави
върху бледорози раковини.
Цял живот копнях за теб едничкия -
цяла вечност искам да съм любена,
всяка пролет с прелетните птички
да ме търсиш във родината загубена
на морето през далечината.
Аз съм твоята далечна непозната,
ида от прибрежните градини,
дай на мене само ти сърцето си -
"Да ме любиш вечно ти заклето си!"
Затвори очи... води притихнали
и в тях за нас са се усмихнали
всичките звезди на тая вечер -
може би за тебе и за мене...
Любя те, но ти си тъй далече:
само лъх от морските градини -
моят див копнеж край теб ще мине...
Аз завинаги оставам непознатата,
тайно пила сока на цветята ти.

© Весела Страшимирова-Танева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019