* * *

web

Винаги, когато обиквах някой мъж,
идваше една красива жена
и ми го отнемаше.

Първата се казваше Милена.
Имаше сини очи...
Другите съм ги забравила.

Когато обиквах, оставях в залог своите сънища.
В замяна мъжът позволяваше да го обичам.
И сделката винаги биваше неравностойна.

Винаги, когато се влюбвах в мъжете,
знаех кой се крие зад лицата им:
този, когото обичам в действителност - Животът.

И зная, че точно когато му се отдам истински,
оная, черната красавица,
оная блудница - смъртта - ще ми го вземе.

© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.09.2019, № 9 (238)

Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.