Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЯ
web
Тя е нервна. За нещо му кресва. След миг му прощава.
В магазина го праща. Поръчва: да вземеш детето.
Тя негласно, но твърдо, во веки веков притежава
светлината на моите дни, радостта на сърцето ми.
Тя самата! Законната. Утре на път ще го прати.
Мъжки ризи пере, а нехае за мъжките мисли.
Стига, драконе в рокля, лежа върху златните накити -
ако честно си кажеш, ти даже не помниш какви са!
Само ден - да поскитам до него по пустите плажове!
Само кратко писмо, а на плика му моето име,
само миг - да целуна, да видя, да чуя, да кажа,
само кръг върху дансинга, само веднъж - отстъпи ми...
Тя се смее. Поглежда го. После за миг го оставя -
само миг! Ще се върне веднага, щом сложи кафето,
ще се върне - тя тихо, во веки веков притежава
светлината на моя живот, любовта на сърцето ми.
© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.03.2019, № 3 (232)
Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.
|