Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СВАТБАТА
web
Всички норми презирам. И всички морални устои.
Ако вярвам във нещо - то само на болката в мене.
...Туй е спомен за нечия сватба -
а може би моята? -
в най-противната есен. Със рокля зелена-зелена.
...И шептяха отвред, че зелени били й очите.
Мразя фалша белосан, навлечен по план, без заслуги,
мразя белите рокли, в които се скриват лъжите.
...Бе зелена тревата, в която ме имаха други.
Младоженецът - верният - дълго посрещаше гости:
бяха негови бивши любовници, минали драми,
а пък другите, дето той щеше да има отпосле,
бяха още деца и на двора играеха "дама".
Но защо се наехме да крачим по обща пътека?
За какво да насилвам душата си, сгушена в мида -
за студените нощи на двама самотни човека?
За децата, които ще дойдат и пак ще си идат?...
Моята болна душа не познава съня на покоя,
тя измисли и тая история болна за мене:
туй е спомен за ничия сватба -
а може би моята? -
в най-щастливата есен. И с рокля зелена-зелена…
© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.03.2019, № 3 (232)
Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.
|