ПРИЯТЕЛИТЕ

web

С тях се срещаме рядко - имам своя си път,
само своя любов, своя мъничка смърт.
Вярно, нощем се будя от техния смях,
ала стана ли сутрин - карам някак без тях.
И не се утешавам с подмолни лъжи,
че приятелят връща, което дължи;
че ще хукне на помощ, затъна ли в кал;
че, когато е беден - не би ме продал
за шепа жълтици, за резенче хляб...
Възел връзва приятеля, възел - слаб!
Дето мине приятел, коприва расте...
Но пак ще ги търся - защо са ми те? -
когато умирам, ще пратя за тях:
да дойдат, да кажат добре ли живях,
или да поплачат, или да мълчат,
или пък да знам, че са нейде на път...
Но сама да не гасна сред локвичка кръв -
боже, пази ме от ужас такъв.

© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2019, № 4 (233)

Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.