|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ДИЛЯН БЕНЕВ И УМЪДРЕЛИЯ ТЪЖЕН ОПТИМИЗЪМСветла Девкова Срещата на автора с редактора става по различни пътища и с различни крайни резултати - мой извод от дългия ми опит, с който всеки творец би се съгласил. Спектърът е огромен, а оценките неизбежно са субективни. Но читателят се интересува само от резултата - книгата. Дилян Бенев беше издал шест книги с различни редактори, когато за подготвения нов ръкопис е решил, че му трябва редактор философ. Така по съвет на обща позната стигна до мен. Поколебах се, защото кратката художествена проза изисква специфични умения и афористичните форми не са в моето редакторско амплоа. Признавам и че тия кратки текстове, така изстрадани от автора, ме затрудняваха повече от много други дебели научни трудове. От една страна, г-н Бенев се бореше мъжки за всяка дума и запетайка, която тук наистина е много, много важна. От друга, за да съм в синхрон с неговото мислене и да съм му максимално полезна, се наложи да възстановявам знанията си в естествените науки и да чета за личности, които са в основата на общата ни култура, но винаги може да се върнат в днешното ни време в нов аспект и под необичаен ъгъл. Всеки прочел внимателно размислите на Дилян Бенев тук и в предходните му книги, ще го усети. Това няма да е единствената полза, уверявам ви от личен опит. Заглавието на книгата ни връща към проблема за самотността на твореца на неговия връх - индивидуален и ветровит, иначе няма как да защити своето. (Няма да обигравам тук темата за Първотвореца - най-яркия пример за дилемата между "Осанна!" и "Разпни го!"...) Прочетете тези осем реда пак и пак:
Авторът не принуждава никого да го следва, защото самият той е приел да плати цената на решението си, но всеки от нас трябва да прецени на какво е способен. И винаги може да постъпи другояче. Тогава? Тогава Бенев и други мислители от древността и почти досега ни казват: "Ти решаваш! Имаш избор! Ако си силен, и ние ще сме по-силни. Ако си слаб, ако избираш компромиса и малодушието, поне уважавай по-смелите от себе си!". За такава възможна позиция на читателя и времето - върховния съдник за творбата - авторът говори в предисловието към третата част на книгата си. Някои от фрагментите са актуално доказателство за това. Оригинално и логично Дилян Бенев обвързва съдбите на Галилей и Коперник (според Църквата и Инквизицията) и Сократ, дал своя нравствен пример за мъжество в древността (с. 132). Тероризмът, стъпил върху научните постижения и политическите им приложения с диктата на военната заплаха, не е нова, но днес е все по-страховита тема, която ни залива всеки ден от медиите (с. 139). Не за пръв път го чувам и наблюдавам, но все тъй вярно ми звучи умъдреният му извод: "колкото повече напредвате в първосигналните си изстъпления, толкова по-голяма обществена тежест придобивате" (с. 105). Примерите от актуалната ни социална действителност тук и сега са достатъчни сред стремглавите кариери на личности както в политиката ("калинки" разнокалибрени), така и в други сфери. За дилемата между научната постановка, че "въображението е повече от знанието", и наблюденията от живота Дилян Бенев ни казва: "посредствеността като висша форма на незнание и простащина е много повече от въображението" (с. 116). За статистиката, която вече не би трябвало да е "стъкмистика" (но все още е...), четем: "Както няма човешко изследване, минаващо за истински научно, без да е минало през математически доказателства (по Леонардо) - така няма и социологическо изследване, минаващо за истинско, без да няма и задължителна доза преиначени данни" (с. 126). За децата и внуците ни, които учат в престижни чуждестранни университети - добре, ако целта им е да се реализират като учени и професионалисти в различни области. Само че тук сатиричният акцент е върху девалвацията на дипломите, включително и на българските... (извод също от лични наблюдения, и то не само мои) (с. 124). И никак не ми се иска, но съм принудена да призная, че Дилян Бенев е прав и когато прогнозира бъдещето на цивилизования човек все повече да слиза към първосигналните си инстинкти - а това означава: към звяра (с. 114). Не ни харесва, нали? А дали не е прав...? Също така трудно ми е да не се съглася с авторовата съпоставка на Разума на човека с тъмните страни на уж същото човешко съзнание в последния фрагмент на книгата. Това е един от възможните прочити. Всеки ще има своя поглед и оценка на това, което Дилян Бенев ни предлага: той провокира мисленето, а не диктува поведението. Читателят решава! 21.11.2019 г.
Дилян Бенев. Противоборство. Ред. Светла Девкова. София: Изток-Запад, 2019.
© Светла Девкова
|