Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗЛИЯТ ДУХ
web | Поезия
Като с празна бутилка със мен си игра океанът -
не успя да ме счупи и с рев към брега ме понесе.
А какво бе затворено в мен аз самият не знаех -
вест пиратска с лика на смъртта или вик за спасение?
На брега, мразовит и безлюден, дълбоко въздъхнах,
а дъхът ми горещ се кълбеше подобно на облак.
После облакът, гъст и голям, като жив се размърда
И видях Злия дух как над мен се надвеси злокобно.
Чух в пространството глухо смеха му, противно хихикащ,
и ръчища космати усетих на своята шия...
Да го върна не можех, отново смален и надхитрен:
аз го с хранех с дъха си. А как да престана да дишам!
И побягнах от страх към крайбрежните къщи насреща -
да подиря спасение в някоя къщица топла.
Но прозорците бяха от топлото потни и слепи,
А вратите - заключени... Повече нищо не помня.
Ала още съм жив: Злият дух е от мене зависим
и разбира добре, че дъхът ми не бива да секва.
Ще загине от слънцето той! Зная аз, че след зимата
пролет слънчева идва, защото това е естествено.
21-25 април 1982 г.
сряда-неделя
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.
|