Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖЕНАТА НА ВОЙНИЦИТЕ
web | Поезия
Завръщат се войнците от баня
и над разгърдените им куртки
подобно мараня едно ухание
на влажна плът и на сапун трепти -
обгръща гимназистките, които
минават срамежливо покрaй тях
и вдишват-вдишват с любопитство скрито,
а щом отминат, се заливат в смях...
Войнишката колона се разтуря -
дори старшината, още млад,
подсвирква и съвсем противоуставно
фуражката си килнал е назад.
Наблизо бебешки колички скърцат.
Потънали в тревата отстрани,
транзистори със змийски съсък пръскат
отровните световни новини.
Красивата квартална Месалина -
създание на залеза лъчист -
внезапно появила се в градината,
оглежда всичко с трескави очи.
Тя за войниците сега копнее,
обхваната от страст, но и от страх -
ще пробва мъжеството си над нея
и тази вечер не един от тях.
Горещи са припрените им ласки!
Но да забрави ли как неведнъж
безжалостен побой ѝ е нанасял
отчаян от безсилието мъж?
И пак ги следва... Спусне ли се мракът
ще влезе във гъмжащата трева -
ще легне кротко и докато чака
ще чувства тя със всички сетива
как земното кълбо под нея тръпне.
Земята в този неспокоен миг
е също беззащитна и безпътна
като жена в ръцете на войник.
29.10.1984 г., понеделник
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.
|