ЗЕМНО ПРИТЕГЛЯНЕ

web | Поезия

На Лазар

Мечтаехме, когато порастем,
да станем космонавти и пилоти -
земята изоставяхме съвсем -
за нас небе и въздух бе животът.

И вярвахме, че тя ще ни прости.
Чертаехме направо по лицето ѝ
контурите на своите мечти -
космични кораби и самолети.

Земята бе подкупващо добра...
Но аз усещах смътно и потайно,
че ни крои объркана съдба,
но точно как изглежда тя - не знаех.

И бързах да я срещна, та дори
годините пред мен да се разместят -
да ме изправят на ръба протрит,
от който почва безтегловна вечност...

С мечтите детски някои от нас
достигнаха високите етажи.
Коли шофират - нервно дават газ,
но как да се издигнат над паважа?

Единствена ли моята мечта
се сбъдва, безпощадна и пленителна:
аз стъпвам по ръба! Но тежестта
на тялото ме пази да не литна.

10-13 април 1982 г.
събота-вторник

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.