Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НОЩЕН ПОЛЕТ
web | Поезия
Набираме височина. Отдолу
навярно самолетът ни изглежда
хвърчило детско. Скъсан е неволно
конецът и хвърчилото изчезва:
превръща се във точица и трепка
като звезда в просторите небесни -
съвсем недостижима за ракетите
дори с далечен радиус на действие...
Каква красива междузвездна приказка!
Но ние горе - нейните герои -
разбираме, че докъде ще стигнем,
зависи не от нас, а от моторите.
С тревожно любопитство от високото
очите ни се взират към Земята.
А тя блещука, ясно се кръстосват
две писти - излетяхме от едната.
Земята заприличва на огромен,
пълзящ из мрака паяк-кръстоносец.
Звездите със инстинкт на насекоми
уплашено се пръскат без посока.
А самолетът ни в неравна схватка
разкъсва паяжината му хищна.
Къде ли ще избяга... Пак ще кацне
На някое от земните летища.
28 март 1987 г., събота
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.
|