Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОЛЕДА
web | Поезия
Дочуло мъжки говор в своя сън,
прасето се подплаши и се смуши
навътре в кочината. А отвън
го дебнеше касапин с нож в ботуша.
Но със помия и със ласкав глас
подмами го добрата му стопанка -
не устоя на кротката ѝ власт...
Стопанката бе родната ми майка.
И блесна ножът в яките ръце,
но не улучи отведнъж гръкляна.
Подскочи ужасеното прасе,
отскубна се със ножа и побягна.
Описа на прощаване кръга,
затварящ двора, дето бе играло.
И бялата корица на снега
с червената си свинска кръв нашари.
Претъпка като нестинар жарта
на огъня, за пърлене предвиден.
Разсипа в него врялата вода,
с която трябваше да го измият.
И странно поумняло заквича
към хората, които го заклаха.
...Довършиха го и по обичай
накрая пиха, ядоха и пяха.
Единствен дядо Руси се сдържа,
набожно спазил коледните пости -
до Коледа по божи календар
оставали дванайсет часа още.
А ние с бога влизаме във спор
и преждевременно прасето колим -
затуй сега и дворът не е двор,
а страшно ни напомня на Голгота.
И дядо Руси, клатейки глава,
отсъди, гребнал кървав сняг в ръката,
че сторили сме грях... Освен това:
за друг път трябва по-добър касапин...
15-16 октомври 1982 г.
събота-неделя
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.
|