Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИНВАЛИД
web | Поезия
На Любомир Николов
Разсъмва се, но мрачно е край небостъргача -
във дългата му сянка е все такъв денят.
И слънцето страхливо от покрива прекрачва,
но свят му се завива и дръпва се назад.
Небостъргачът властно земята е настъпил
като ботуш войнишки, дошъл да всява страх.
Захвърлена до него е старата ни къща -
цивилната обувка за липсващия крак.
Но кой е инвалидът, надвесил се отгоре?
В прозореца си нисък, опрян в самата пръст,
едва до кръста виждам минаващите хора -
единствено децата са в целия си ръст.
Макар и много рано, сега едно момченце
играе със баща си - съседа по мазе.
Съседа да позная за мен е страшно лесно -
работеше във мина, а тя крака му взе.
Но той е млад и весел. Подскача и ме смайва -
как ловко си помага със патерици две!
И радва се детето, дори в крачола празен
опитва се отдолу само да се завре.
То сякаш е протеза: по мярка засега е -
не се изгърбва още подобно на въпрос.
Но скоро ще порасне и както си играе,
челото си ще чукне в прерязаната кост.
23 юни 1986 г., понеделник
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.
|