ГРАНИЦА

web | Поезия

На Владимир Попов

Ти пак, животе, ме удари.
И аз, по чудо оцелял,
лежа, стаил безсилна ярост
като куплет на листа бял.

И от разкъсаните вени -
от римите на всеки стих -
се стича кръв и постепенно
разполовява този лист.

Разделя го на две държави:
отсам си ти, отвъд - смъртта,
с последни сили запълзявам
покрай граничната бразда.

И лесно е да емигрирам...
Ала това е все едно
да съм изменник на родината.
Браздата води в моя дом:

бетон, под който ме укриваш
с надежда да остана жив,
та подир атомните взривове
чрез мене да се продължиш.

Едва ли някой твой любимец
войната ще предотврати.
Затуй, изпаднал в тежка нервна криза,
във мене си се вкопчил ти.

И удряш, удряш безразсъдно...
Страхливецо, дори в несвяст
несигурното ти безсмъртие
с кръвта си охранявам аз.

25-27 юли 1985 г.
четвъртък-събота

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.