ЕВОЛЮЦИЯ НА ОРГАНИЗМИТЕ

web | Поезия

Към къщата - пристройка малка,
непозволена по закон.
И за да я прикрият сякаш,
дървета правят ѝ заслон:

разпускат клоните над нея -
отвън се вижда тя едва.
Но аз отдавна тук живея
и плащам наем за това.

Жужи пчела, полазва паяк -
съвсем естествена среда.
Душата ми - врабче във стая -
се блъска от стена в стена.

Пролука търси да излитне.
И като мъничък Атлас
крепи тавана героично
с проскубаните си крилца.

Повдига го... И постепенно
ще стигне до небето чак.
Но дебне, гъвкав и надменен,
един домашен котарак!

И знам, че, сграбчи ли врабчето,
ще го разкъса със зъби.
(Но мога ли да му попреча -
и той е част от моя бит.)

Загубил сигурна подпора,
ще рухне тежкият таван,
преди да прати прокурорът
тук някой багер или кран.

И само котаракът ловко
ще изпълзи - цинично жив! -
с един от деветте живота
живота си ще продължи.

Тавана искам да запазя...
Но трябва той да е висок,
за да е винаги напразен
и жалък котешкият скок.

И все пак има справедливост
в развитието на света:
бозайниците са по-висши,
ала не могат да летят.

13-18 юли 1983 г.
сряда-понеделник

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.