Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОНАБОРНИЦИ
web | Поезия
На Марин Георгиев
С призовки, непознаващи пощада,
повикани са тук за първи път
и вече първа заповед им дават:
напълно голи да се съблекат.
Полудеца-полумъже, те плахо
в колона се редят един зад друг.
Ала какво са в този миг телата им -
ухаещ топло на сапун продукт.
Военно-медицинската комисия
разпитва строго. И като на длан
дори душите им до гънка иска
да види - както голите тела.
Те отговарят с гласове мутиращи,
но изведнъж като по даден знак
с ръцете слабините си прикриват,
защото влиза в стаята жена.
Жена ли? Ах, вълнение ненужно -
това е медицинската сестра.
И всеки годен за военна служба
ще стане неин пациент и брат.
Те сякаш от надвиснала опасност
се бранят със момчешкия си свян.
Кой знае, може с него да опазят
зародиша на бъдещия свят.
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.
|