Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОМ
web | Поезия
Живея в синкаво варосан дом
сред къщите от крайните квартали.
А крайният квартал е вълнолом
за разбушуваната градска хала.
Но чувам аз рушащия тътнеж
на багера, неумолимо хищен.
Насам настъпва! Как да го възпреш?
А той водите страшни ще отприщи.
Не може багерът да бъде Ной,
защото пръв в потопа ще потъне.
Абсурдно е, но все пак питам: Кой
върха ще пази, да не стане дъно?
От дълбините градът голям
сега изхвърля не един удавник...
А моят дом е възкресяващ храм.
Но колко хора днес във Бога вярват?
Навън прекрачил къщния си праг,
самият аз като дете безбожно,
което наблюдава полов акт,
съм любопитен, стреснат, разтревожен...
5-15 юни 1981 г.
четвъртък-понеделник
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.
|