ЧУДАК

web | Поезия

Небето, разгневено, помътня.
Земята се уплаши - стана жалка.
Дъжд плисна изведнъж. И опустя
площадът, оживен допреди малко.

Дори и най-немирните деца
до майките под стрехите се скриха.
Сред толкова намръщени лица
едно, поне едно да се усмихне!

Нечакан, неприятен дъжд! Наум
ругаем без задръжки и преструвки,
че той ни мокри новия костюм,
прическата и вносните обувки.

Но вижте зрелище! Един чудак
минава покрай нас, до кости мокър,
усмихнат и необяснимо млад.
Минава той през погледи и локви,

почувствувал тревожна красота
в светкавицата, свода сив раздрала,
в гърма, в дъжда, в най-дребните неща
и даже във калта край тротоара...

Минава той - наистина чудак! -
загадъчен, неповторим, прекрасен
и сраснал се със този мокър свят,
във който ние търсим сухо място.

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.