ЧЕРВЕНА КНИГА

web | Поезия

Неоткрита Америка беше душата ми -
разказва сякаш на себе си човекът пред мен -
Новият свят беше просто свят - необятен,
защото с държавни граници не бе разделен.

Коренното население тук бяха мечтите ми,
нерегистрирани и непроявени, значи - безброй.
Но както се знае, нахълтаха бледоликите
и превърнаха континента в суперменски, т.е. - в свой.

А как го превърнаха? Куршуми зачаткаха
срещу дивака с лък и стрела: нима той е човек?
Оцеляха малцина и ги затвориха в резервати
или в бордеите на големите градове.

От съдбата им направиха киноиндустрия триумфална
и докато хората се развличат с поредния филм,
тук триумфират самоубийствата и наркоманията -
какъв богат улов за статистическите графи!

Изчезват туземците - постепенно и окончателно:
Червената книга не поставя ли света в шах -
та това са последните остатъци от душата му,
а как ще живее занапред без душа?

Понякога те се вдигат отчаяно на демонстрация:
нали вече имат права, хуманен е днешният ден,
нали и той обвинява историята за делата ѝ,
макар от дълбините ѝ тъмни да е роден.

Стрелба на месо забраняват законът и буквата,
затова и куршумите на полицията са гумени днес.
Бунтувай се, щом искаш... И остава след бунта
само едно секретно набъбнало досие...

Ти мислиш, че плача - че съм пиян, дори невменяем -
не понасяш очите ми зачервени, пресипналия ми глас.
Но ти не знаеш, нещастнико - завиждам, че не знаеш,
колко страшно люти сълзотворният газ.

25-26 август 1987 г.
вторник-сряда

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.