Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БУЛЕВАРДЪТ
web | Поезия
Нощта бе празна и чакаща
като кутия за поща.
Ти в нея - писмо измачкано,
пристигнало късно нощем.
Аз бързах да го разтворя!
И влюбен, с тръпнеща кожа
не чувствах как ме разпорва -
цял - острието на ножа.
(Писмо ли? - не, нож наточен...)
Свлякох се тихо и кротко.
Ти над трупа ми прескочи,
без да ти мигне окото.
Но утре ще ме издирят -
петно от нощната сянка -
и ще разследват следите
по тленните ми останки:
ще снимат, ще пипат вещо,
за да открият причината.
(Но без да газят във нещото,
което за тях е тиня.)
Накрая ще ме изтеглят,
за да не спирам движението.
А тебе ще те преследват
за углавно престъпление.
Но още идната вечер
на моето лобно място
ще чакат следващи жертви
нетърпеливо реда си.
Ще продължат да разискват...
И както си пият бирата,
ще обясняват садизма ти
със слънчевите изригвания.
15, 16 и 17 декември 1980 г., понеделник, вторник, сряда
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.
|