Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БРАТ МИ ИВАН
web | Поезия
Шофьор е той и кара камион
със ремарке, покрито с кални пръски.
На грижите си тесния кордон
той с този мощен камион разкъсва.
Навърши скоро тридесет и три.
В мазе живее - няма още жилище.
Но има три немирни дъщери,
които вечер тъй нетърпеливо
го чакат и с боричкане и смях
в ръцете му, до съвършенство груби,
подскачат, докато заспят във тях.
Тогаз разменяме по две-три думи.
Попийва той и пуши. След това
да спре цигарите ще обещае,
за да не кашля... И ще си вървя,
защото аз и карти не играя.
А утре той ще тръгне призори.
По пътя тъмен с фарове ще свети,
додето всички ние още спим.
И се подрусваме във ремаркето
16-24 ноември 1980 г.
недeля-понеделник
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.
|