VIII (НА НИВАТА...)

web | Жената - грешната и святата

На нивата ме залеза завари,
Неотпочинала, неотморена.
Цял ден очи не дигнах - ни другари,
Нито полята ширни да погледна.

А що ми кукувицата кукува
До късно във гората късно татък?
Че дом да се събирало не струва?
Че бил живота на земята кратък?

Бездомна птицо, пилци разпиляла
По чуждите гнезда, нима те чака
Теб радост? В що? Във вечната раздяла
Със рожбите си? На самотност в мрака?

А щерка съща аз съм на земята,
Събирам дом за челядта голяма,
И тя на моя род е бъднината,
На моите дни утеха и отмяна.

Ръце, от труд безспирен вий тръпнете!
Че отредил за дом и рожби мене
Бог. Моя дом е моя свят, и свети
Там мойта мъка - друга радост няма.

© Санда Йовчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.02.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019