Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
VII (ДУШНИ СТЕ, ДУШНИ...)
web | Жената - грешната и святата
Душни сте, душни, вий вечери мои.
Бързам на нивата - тихи покои,
Не из магесни пещери ли
Месецът бледен изгря
И се над мене запря?
Себе през вечност намерили
Около него безбройни звезди.
Майко - земя, пак на твойте гърди
Слагам глава отмаляла.
Тръпна от радост и тръпна аз цяла.
Кротки светулки се татъка реят,
Кротко щурците за танец им пеят.
Гледам наяве сънувайки сън:
Мойта купа до небето висока.
Пълни хамбари с златната стока;
Преспи света са затрупали вън,
Вътре пък - бъдник, шеги и припевки
Смях на момци, на моми и подевки.
© Санда Йовчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.02.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019
|