|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОЛГА КРЪСТЕВА Олга Стефанова Кръстева е родена на 18.06.1928 г. в София. Авторка е на книгите за деца и юноши: "Само за жени" (1962); "Страници от камък и дърво" (съавт. арх. Анг. Ахрянов; 1964); "Така казват хората" (1966; 4 издания); "Слънце в перална машина" (1966); "Мигове в кибритена кутийка" (1970); "Люлеещият се стол" (1974); "Една година без значение" (1978; с преводи на нем. и укр. език); "Театърът през вековете" (1980); "История с куче без куче" (1983, с превод на немски); "Майстор Кольо Фичето" (1985); "Уличка влюбените" (1986); "Ангели без коси" (1998, с преводи на нем. и корейски език); на книгите за възрастни: "Дъга над леглото" (2005), "Красив си, Александър" (2008), "Катастрофа или цвят от розов кестен" (2011), "Стълба във въздуха" (2018), "Вариации в до мажор" (2018); на документалния очерк "Дядо ни - инженера" (за инж. Христо Станишев, сп. Летописи) и на др. споменни и очеркови текстове. Пише сценарии за мултипликационни и игрални филми за деца: "Мигове в кибритена кутийка" (награда от кинофестивалите в Авелино и Москва), "История с куче без куче", "Търси се нова майка", "Усмивка за сто лева" и др., драматизации и оригинални пиеси за Радиотеатъра и за Телевизионния театър при БНТ като: "Камбаната", "Защитата", "Белият лъч", "Приказки от един живот", тв пиеси за Н. Бозвели, П. Р. Славейков, Ив. Богоров и др., материали за БНР, свързани с българската история. Работила е като хоноруван литературен редактор в "Балкантон", като е оставила много драматизации за деца ("Пуц, Жълтурко и техните гости", "Д-р Дулитъл и канарчето Пипинела", "Оле, затвори очики", "Момчето-звезда", "Барон Мюнхаузен", "Приключенията на Хъкълбери Фин", "Чудото в Мишоград", "Труде - Дъждоноската" и др.) и автопортрети на известни български възрожденци и др. личности. Внучка е на ген. Никола Бочев, началник на Първа пехотна дивизия, родственица на Николай Станишев, на поетесата Весела Василева, на Невена Стефанова и др., а назад във времето корените на рода ѝ отвеждат към Иван Богоров. ПРОЗА Разкази
LiterNet, 2021 |