|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАИВНО
web
Слънцето изскача и разкъсва
Облаците, скупчвани с години.
Земята, суха, зла и земетръсна,
Разцъфва с неочаквано безгрижие.
Дърветата от плод са натежали
И птици се надвикват между клоните,
Реката впива сребърни кинжали
Във острото на каменните склонове.
Животните са мъдри и добри
И учат хората да се обичат,
Войните са забравени игри
А болестите - глупава античност.
Волята ни вдишва свобода,
Магията е творчество и ласка
И сбъдва невъзможните неща
Силата на наш'то постоянство.
Създателя от Млечния си път
Усмихва се на малката планета
И тръгва да създава нова плът
В далечните космически полета.
© Милен Пенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2019, № 5 (234)
|