ЧУДОТО ДА СМЕ ЗАЕДНО

Мария Боева

web

Ако наистина искате да опознаете хората, е достатъчно само да опитате.
Оги Пулман, из филма "Чудо"

Още от малка съм разбрала, че най-добрият начин да се обясни нещо е чрез примери от книги и филми. Мама ми е разказвала, че на три години съм гледала в захлас легендарния актьор, когото харесвам и до днес - Чарли Чаплин. Когато ме е попитала какво разбирам от филма, съм отвръщала на бебешки език: "Този човек прави смешки, но всъщност е тъжен". За мен нямото кино е по-интересно от клишираните филмови образи днес. Чарли Чаплин е изразителен и истински човек, той би бил аутсайдер в днешния свят.

Темата: "Семейство, училище, общество" ще представя чрез филма и книгата "Чудо". Тези произведения събират общите проблеми, които вълнуват хората днес. Чудото да сме заедно означава да се подкрепяме взаимно, да не се предаваме и да се надяваме, че утрешният ден ще е по-добър от днешния за всички ни.

Не случайно Ар Джей Паласио, авторката на романа, е избрана за една от най-популярните личности през 2012. Книгата ѝ се превръща в съвременна класика, а филмът е в задължителната програма на американските училища. Оги Пулман е роден с лицева аномалия и не тръгва на училище като останалите деца на неговата възраст. Благодарение на упоритите действия на семейството му, на момчето му се налага да се научи да бъде сред другите и да преодолява трудностите в общуването.

Сюжетът на филма и книгата са ясни: дете, различно от останалите, се нуждае от подкрепа, обич и добри приятели, за да може най-после да се почувства като един от останалите. Обикновен ли е обаче Оги? Как може човек да се впише в училище, в което нито един не изглежда като него: "чудовищно грозен". Всички помним какво казва Малкият принц: "Очите са слепи, човек трябва да търси със сърцето си!". Приятелят на Оги, Джак Уил, разбира, че Оги е умен, забавен, че по свое желание иска да бъде с него, и че в крайна сметка с лицето му се свиква. В училище имаме проблем да приемаме различните. Ако например някой знае повече от всички, той веднага бива наричан "зубър" или "надувка". Друг случай е, когато някой има различна религия от нашата, различно име или поведение. Струва ми се, че като общество не сме толкова "цветни" и толерантни, колкото ни се иска или казваме, че сме.

В по-малките класове имах един съученик, на когото ежедневно слагаха кошчето за боклук върху главата, всички му се смееха, а той не можеше да се защити. Срамувах се заради останалите и се питах защо са толкова лоши.

В "Чудо" Оги свиква с училището, но не и с народната топка и двора, в който всички го зяпат и после отместват поглед. Всъщност самите родители учат децата да гледат надолу, ако срещнат човек с такива деформации. Питам се дали сме готови да приемем Оги в нашето училище? Как ще се държим с него?

В ролята на майката на момчето е Джулия Робъртс, във филма тя най-много настоява 11-годишният ѝ син да ходи на училище, а в книгата забелязах, че това е бащата (Оуен Уилсън). За изграждането на характера и навиците на децата са от значение родителите, после са важни приятелите и начинът, по който е устроено обществото, в което се намираме. Ако ни се случват неприятности извън дома, е хубаво да можем да разчитаме на някой близък до нас. Оги има късмет и със сестра си, която желае повече внимание от родителите си, но разбира, че не може да бъде най-важната в семейството. Брат ѝ се нуждае от специални грижи, които отнемат времето на майка ѝ и на баща ѝ. Нейните проблеми остават на заден план. Оливия разбира, че въпреки всичко е обичана.

Мисля, че "Чудо" трябва да се въведе като задължителен филм и книга в българските училища, тъй като показва какво действително се случва около нас. Оги показва каква е истината в училище, а и в обществото. Направи ми впечатление, че възрастните са до децата в трудните моменти. Повечето учители у нас не се интересуват какво се случва с учениците им, те просто искат да си преподадат урока и всичко да приключи. А може би някой в този момент бива тормозен и не знае към кого да се обърне!

Оги има късмета, че семейството го подкрепя и че учителите влизат в неговото положение. Огъст е умен, талантлив, забавен и отзивчив; въпреки своя външен вид, той мисли, че е едно обикновено дете.

В края на романа и филма, историята е поучителна. Оги е приет от всички в обществото, връчва му се медал от училището, неговите креативни идеи и проекти впечатляват съучениците и учителите му, той работи добре в екип, като всички нас е увлечен от компютърните игри и използва социалните мрежи. Огъст е едно обикновено момче с необикновено лице. Пълноценен човек, когото бих искала да срещна и да имам за свой приятел.

Чудото да сме заедно е да се приемаме такива, каквито сме.

© Мария Боева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.05.2019, № 5 (234)

Есето е с номинация от заключителния кръг на Национална ученическа конференция "Семейство, училище, общество" (2019).