Маргарита Харбова е архитект. Много са архитектите, които пишат стихове - и това не е случайно. Архитектурата създава усет за хармония и ритъм в пространството, знание за красота, създавана чрез сакралната геометрия и вграждане на древни символи. Вълнува се от проблемите на българския средновековен град като структура и органично вписване в природната среда, като структури със своя сила на въздействие. Стихове, родили се случайно, изпълват ъглите на чертежите и често остават забравени... Заглавието на една от книгите ѝ - "Три храма, три религии, една земя - наричана българска", се явява нечакано върху един чертеж и остава там дълго време... Докато му дойде редът... Влиянието на семейната среда определя интереса й към историческата памет на рода - нейният дядо по майчина линия - юриста и публицист Стефан Манов е пра-пра-правнук на Софроний Врачански. И може би влечението към перото, което не се научава - идва от там... Заглавията на книгите й "Укрепеният български средновековен град", "Отбранителни съоръжения в българското средновековие", "Градоустройство и архитектура по българските земи XV-XVIII в." дават известна представа за нейните научни търсения.

ПОЕЗИЯ

Стихове
  Дойдох да се сбогувам с есента
  Обичам те
  Сбогуване с есента

© Електронно издателство
LiterNet, 2020