МАЙЧИНА ПЕСЕН

web | Жената - грешната и святата

Тъй ще си сложа ръката
кротко на нея легни.
Мракът обгръща земята,
мъничка рожбо, заспи!

Буря лудува, вилнее,
кърши могъщи ръце.
Спи, облегни се на мене,
будно е мойто сърце.

Ний не сме двете самички
в чуждия дом край града -
вън под стрехата спят птички,
псета мълчат до зида.

Наши приятели верни
денем над двете ни бдят,
а над несретите черни
нощем звездите горят.

Страшно е да си припомням
мъката в моя живот.
Злото и теб ще догони,
горък ще вкусиш ти плод.

Знай, че лъжа ще те дебне,
ще ти дотегва смехът,
злоба на прага ще легне,
ще те замайва грехът.

Но към съдбата ще викна,
в чист път да те поведе,
пречки не трябва да никнат
в пътя ти, свидно дете!

Искам да грееш с невинност
и да вървиш в светлина,
и през живота да минеш
умна, любима жена.

Бурята блъска, бушува -
глутници вият в нощта.
Майка ти будна сънува -
в твоя път стели цветя.

Кротко спи, рожбо любима,
спи, мое скъпо дете,
вън вече тежката зима
приказки бели плете.

© Магда Петканова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019