ТЕОРЕТИЧНИ НАГЛАСИ В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА НЕОЛИТА И ХАЛКОЛИТА У НАС
Състояние и перспективи

Лора П. Недялкова

web

---

Abstract: This article aims to reflect and start a discussion on the theories underlying the contemporary Bulgarian interpretations of Neolithic and Eneolithic periods in our lands in the light of the current trends in Western archeological theory and prehistory. Several basic works in the field from the period after 1989 are being analyzed and four basic theories with great influence are pointed out: Marxism, scientific positivism, culture-historical approach, and Mother Goddess ideology. Consideration is given to the consequences of this theories for the definition of goals, the methodology used and the accomplished results in Bulgarian prehistory. These theories received critics, reconsideration and enrichment with new perspectives in Western science after the 1960s. On that background and taking into consideration Douglass Bailey’s research on the contemporary situation in Bulgarian archaeology and its perspective, it is asserted that the necessary scientific conditions for assimilation of the current trends in Western archeology and prehistory are present.

Key words: neolithic, eneolithic, bulgarian archaeology, bulgarian prehistory, archaeological theory, cultural anthropology, social anthropology.

---

В светлината на бурното развитие на археологическата теория на Запад през последните 40 години и освобождаването на българската наука от идеологическите ограничения на социализма от вече близо 30 години, интересно е да се разгледа от теоретична гледна точка съвременната ситуация в българската праистория и археология. От позицията си на културолог и семиотик с подчертан интерес към епохите на неолита и халколита, бих искала да изследвам теоретичните модели, стоящи в основата на интерпретациите на тези епохи у нас, с техните следствия за целите, методите и резултатите на изследванията, и да ги поставя в контекста на западното развитие на мисленето за човека и обществото изобщо и на археологическата теория конкретно.

В началото бих искала да подчертая значението и мястото на неолита и халколита за българската история. Двете епохи обхващат период от близо три хиляди години на плавно историческо развитие на близко в социално-икономическо отношение население. Така погледнат като цялост този период заема повече от една трета от историята на обществения и културен живот по българските земи. Също така това е времето на първото масово заселване на територията на страната ни и то от трайно уседнали общества, т.е. можем да го считаме за началото на историята на обществения и културен живот по българските земи. Нещо повече, става дума за общества с високо за времето си ниво на културно развитие - технологично и духовно.

Историческата значимост на периода на неолита и халколита по нашите земи поставя на фокус проблема за неговата интерпретация, която е тясно свързана с мястото и ролята на този период в националната ни ценностна система. От тази гледна точка бих искала да предприема начинанието по критическа рефлексия върху теориите и методите, залегнали в основата на интерпретациите на тези епохи у нас, с надеждата да започна един дебат в българската наука за техните силни и слаби страни, за възможностите за тяхното усъвършенстване, преодоляване или допълване, за новите подходи, които се изпробват днес в западната наука в тази област и тяхното приложение у нас. Липсата и необходимостта от такава критическа саморефлексия и дебат в българската археология констатира още през 1998 г. Дъглас Бейли (1998: 98), но за съжаление, нищо не се е променило в това отношение и до днес. Такава рефлексия е нормалната процедура за напредък в науката, за да може постигнатото да се съхрани, като се преоценява и надгражда периодично с оглед на съвременните постижения и нагласи.

Подобна критическа рефлексия е особено необходима в светлината на съвременното развитие на западната критическа мисъл по отношение на условията на познанието и интерпретацията на обектите на познание. Съвременното понятие за истина, поставено в контекста на постиженията на днешната философия, семиотика и херменевтика, се преплита с това за интерпретация, за да стигне до определението на италианския философ и семиотик Умберто Еко: границите на истинността са границите между добрата и лошата интерпретация, които се определят от съпротивата на нещата, от линиите на съпротива на смислите на битието (Еко 2005). Това е същата съпротива, същата граница, която ни противопоставя костенурката, от която сме поискали да лети, казва Еко (2005: 38). В този план изпъкват, от една страна, множеството възможности за истинна интерпретация на един обект (за разлика от единствеността на обективната истина на научния позитивизъм), и от друга, все пак съществуването на гаранти за истинността на интерпретациите (за разлика от пълното им отричане в рамките на деконструктивизма).

Тази епистемологическа нагласа е въведена и в археологическата теория от британския археолог и антрополог Иън Ходър (основателят на течението на постпроцесуализма в археологията). В своята научна работа той отчита факта, че всички данни в археологията се събират в рамките на дадени теоретични предпоставки, т.е. те са предварително включени вече в определена интерпретация. Според Ходър макар реалният свят да ограничава това, което можем да кажем за него, същевременно е ясно, че понятието "данни" включва едновременно реалния свят и нашите теории за него. Така че теориите, които изследователят възприема за миналото, зависят много от неговия социален и културен контекст. Ходър смята, че археологията трябва да се изправи срещу тези проблеми, за да остане строго научна дисциплина, а археолозите - социално отговорни (Ходър, Хътсън 2003: 19).

Теоретични влияния в българската археология и праистория

В контекста на тази критическа нагласа ще разгледам теоретичните предпоставки в някои основни български трудове върху епохите на неолита и халколита, издадени след промените (1989 г.) и съдържащи цялостна интерпретация на обществото и духовната култура през тези епохи, а именно "Новокаменната епоха в България" от Хенриета Тодорова и Иван Вайсов от 1993 г. и "Късноенеолитното общество в българските земи" на Ана Радунчева от 2003 г., както и такива с по-частна проблематика като "Неолитните култови масички" и някои други изследвания на Васил Николов. Тези трудове са представителни за съществуващите интерпретации и теоретични нагласи в тази област у нас. На базата на съдържателен анализ на посочените текстове ще потърся и изтъкна общите теории, стоящи в основата им, и тяхното отражение върху методологията, поставените цели на изследванията и постигнатите интерпретации.

Ще започна изложението на теоретичните предпоставки от теорията на марксизма. Ако преди промените (1989 г.) е било задължително прилагането ѝ в българската наука, то след промените класиците на тази теория спират да бъдат цитирани експлицитно, но техните основни теоретични нагласи и терминология продължават да пронизват работата на авторите в техните интерпретации на неолита и халколита. Основните характеристики на тази теория са историческият материализъм, еволюционизмът и универсализмът. Разпознаваме ги в книгата на Тодорова и Вайсов върху неолита в някои ключови понятия и твърдения. Така например Х. Тодорова в гл. 1 "Неолитната революция" казва: "Общоизвестно е, че определящ фактор за всеки социален строй е начинът на производство." (Тодорова, Вайсов 1993: 32). Това е основният тезис на историческия материализъм. Х. Тодорова използва и понятието "родовообщинна" за определяне на социалната структура на палеолитното и неолитното общество (Тодорова, Вайсов 1993: 29, 32), което понятие се явява част - първи етап - от марксическата еволюционна схема. В контекста на марксическия еволюционизъм стои и идеята на цитирания от Х. Тодорова английски археолог В. Гордън Чайлд (Макгуайър 1992) за неолитна революция, дала заглавието на глава 1 в книгата. Тази идея извежда на преден план земеделието като основен поминък на населението. Земеделието според тази теория е онази революционна промяна в стопанството на праисторическия човек, която довежда до уседналост на населението и демографски прираст. В съответствие с тази нагласа Х. Тодорова счита, че неолитното и халколитно стопанство у нас е доминирано от земеделието, а културата - съответно от земеделски култове към небесните тела и природните стихии. А. Радунчева е по-критично настроена към тази идея и привежда доводи в подкрепа на твърдението, че не земеделието е водещо, а двата отрасъла лов и скотовъдство с вариращо първенство, като тя слага ролята на земеделието в изхранването на населението на последно място (Радунчева 2003: 46). Ив. Вайсов в гл. 7 на книгата върху неолита също използва марксически понятия като докласово общество, родовообщинна социална структура с нейната идеологическа надстройка, неолитна революция и производяща икономика (Тодорова, Вайсов 1993: 188).

При по-съвременните автори като А. Радунчева и В. Николов има ясна тенденция към изчистване от марксическата терминология. Все пак при Радунчева все още срещаме понятията "патриархат" и "матриархат" (Радунчева 2003: 154), които са остатък от марксическата еволюционна схема. Теорията на В. Николов е освободена от понятията за матриархат и патриархат. Той интегрира по-съвременни теории за обществената организация: "Минавайки през идеите за "матриархално" и "патриархално" общество на фона на "дезинтеграция на първобитната общностна система", съвременната социология достигна до идеята за "протоградска цивилизация", "чийфдом", "общество на престижа" и "класово" общество в края на праисторическия период. Натрупването на голям обем данни за различни периоди в различни части на Стария свят затвърдиха понятието "ранно комплексно общество", което съответства до голяма степен на познанието ни за късния праисторически период на Балканите, включително неолита, халколита и ранната и средна бронзова епоха." (Николов 2012: 60)¹.

Въпреки изчистването от марксическата терминология и възприемането на понятия от по-нови социологически теории, при В. Николов откриваме идеите на марксическия исторически материализъм. Така например в текста си върху престижа В. Николов свързва появата на това явление в обществото с промените в производството и разпределението на храната и благата, със собствеността над земята и вещите и контрола върху контактите с други групи (Николов 2005: 7).

Универсализмът, характерен за марксическата философия, се проявява в използваното от Х. Тодорова в цитираното съчинение понятие "човечество": "Неолитната революция (... е) онзи дълбок прелом в историята на човечеството, когато се извършва преминаването към производяща икономика." (Тодорова, Вайсов 1993: 15). В съответствие с материалистката нагласа общият икономически стадий на развитие, определящ "идейната надстройка", води до представата за общност и на духовния живот на неолитното и халколитно население. Така според Тодорова за цялата неолитна социокултурна система е характерно оформянето на "стройна идейна система, намерила отражение в култа, магията и изкуството" и възникването на "елементарна знакова система, която е натоварена c конкретно семантично съдържание", като "този знаков репертоар се съхранява до края на съществуването на нео-енеолитната социална система. (...) Тяхната семантика е била добре понятна на неолитното население от Анатолия до Югоизточна и Средна Европа." (Тодорова, Вайсов 1993: 30-32).

Ив. Вайсов застъпва същата универсалистка позиция по отношение на духовния живот: "Корените на неолитните култови представи откриваме в Близкия изток още в зората на неолитната революция. (...) Основните компоненти на неолитния духовен комплекс са просъществували в Югоизточна Европа (...) до момента, когато се разпада цялата неолитна обществено-икономическа система." Поради това символиката, казва Вайсов, заложена в антропоморфните женски фигурки, разпространени "във всички неолитни култури на древната ойкумена", се явява особен вид "визуална реч" или своеобразно "образно послание", универсално и разбираемо за цялата неолитна културна система (Тодорова, Вайсов 1993: 187-188). Също и знаците и орнаменталните системи според Вайсов "съхраняват основното семантично съдържание, вложено в тях, въпреки чувствителната вариабилност на изразните средства, специфични за всяка култура, и измененията, които времето донася." (Тодорова, Вайсов 1993: 229).

Тази универсалистка нагласа по отношение на семантиката, знаковите системи, вярванията и изобщо на духовната култура през неолита срещаме и при Васил Николов, като тя играе решаваща роля при интерпретацията му на неолитните култови масички (Николов 2007). Николов гради "хипотезата относно функционирането на култовите масички в древната култура" на базата на "техния денотат, т.е. (...) това, какво точно изобразява тяхната форма и украса" (Николов 2007: 107). Денотатът, или това, което означават масичките, авторът постига чрез прокарване на паралели между елементи на украсата и формата на някои от различните видове масички по нашите земи и изображения и антропоморфни и зооморфни фигурки от Предна Азия, Югоизточна и Средна Европа от различни периоди на неолита. Тези паралели между елементи от различен вид (например контура на триизмерен обект като култова масичка и очертанието на двуизмерно изображение върху друг вид керамичен съд), от различни категории материални обекти (масички, фигурки, съдове), от различни в географско и хронологическо отношение общества (от Предна Азия до Средна Европа, съществували в рамките на няколко хилядолетия), става обосновано само с помощта на предпоставянето на единство във вярванията и начина на мислене, знаковите системи и тяхната семантика. В тази процедура се включва по необходимост още една предпоставена теория, която има за предназначение да даде тълкуване на семантиката на изображенията и фигурките - теорията за Богинята майка, която ще разгледаме по-долу. Така виждаме, че универсалистката нагласа в изследването на В. Николов определя както целта (хипотеза за значението и функцията на култовите масички в целия неолитен свят), така и методологията за нейното постигане (провеждане на паралели между различни по вид елементи от различни категории предмети, разположени широко в пространството и времето), и в крайна сметка резултата - постигнатата интерпретация на култовите масички като представящи Богинята майка или свързани с нея образи и функциониращи в ритуалите за плодородие на ранноземеделските общества (Николов 2007: 112).

Универсализмът, както и материализмът на марксическата философия, стоят в основата и на базисната научно-позитивистка нагласа в българската археологическа и праисторическа литература. Х. Тодорова започва книгата върху неолита с намерението за научно изследване на праисторията и по-конкретно на неолитния период от нея (Тодорова, Вайсов 1993: 6-7). Изтъква се значението на точните науки за археологията (Тодорова, Вайсов 1993: 7). Съответно общата цел на археологията е от археологическите находки, "чрез синхронен и диахронен сравнителен анализ, да бъдат извлечени данни, осветляващи историческите процеси и закономерности" (Тодорова, Вайсов 1993: 13). Тези исторически процеси и закономерности с надрегионален характер стават достъпни чрез системно-структурния анализ. Използвайки терминологията на съветския и руски археолог Е. Н. Черних, Тодорова определя развитието на културните блокове, обхващащи два до три културни комплекса, състоящи се от своя страна от култури и културни групи, като отражение на глобалните исторически процеси (Тодорова, Вайсов 1993: 69-70). "Структурният модел на културата предполага строго разграничаване на общите надрегионални и глобални явления от локалните. (...) Отделните култури се различават помежду си само по локалната си специфика, която в крайна сметка се оказва едно достатъчно ограничено явление." (Тодорова, Вайсов 1993: 74). Същите надрегионални цели на изследването видяхме и при В. Николов в изследването му на неолитните култови масички. Там също имаме следване на строго научен подход: описание и класификация на емпиричния материал, с неговите физически измерими параметри, и систематична териториално-хронологическа обработка на данните с цел извличане на общи тенденции.

Тази научно-позитивистка методология, следвана като цяло в българската археология, е в съответствие с една друга значима през първата половина на ХХ в. в социалната/културната антропология и археологията на Запад и силно застъпена и у нас теория - тази на културно-историческия подход. Централно понятие в нея е култура, чието археологическо определение дава В. Гордън Чайлд - група редовно свързани елементи в материалната култура на даден регион (Макнерн 1980). Това понятие, отчитащо спецификите на археологическите находки по места, се обвързва с националистическите идеи в Европа от края на XIX и началото на ХХ в. и така културните различия стават показател за етническа принадлежност.

У нас влиянието на тази теория личи в определението на Х. Тодорова във вече цитираната книга върху неолита: "Неолитните археологически култури са етнокултурни явления, които се различават помежду си преди всичко въз основа на семантично най-натоварените археологически извори, а именно орнаментиката, определени локални аспекти в типологията на керамиката и пластиката" (Тодорова, Вайсов 1993: 69). Тази теория определя като цяло визията по отношение на неолитното и халколитното население, застъпена в българската праистория и археология - то представлява една голяма етнокултурна общност, разпростряла се чрез преселение от Близкия изток през Балканите до Централна Европа, подразделяща се на племенни етнически групи, включващи отделните култури. Съответно в методологическо отношение културно-историческият подход следва принципа на описание и систематизация на археологическите находки с цел идентифициране на етнически групи и тяхното движение и експанзия, взаимно влияние и контакти.

Систематично следване на този метод видяхме в изследването на В. Николов на неолитните култови масички, макар при него превес да взима научният стремеж към обобщение. След неговото "аналитико-синтетично проучване" обаче Николов чувства необходимост "да бъдат потърсени и възможности за изясняване на функциите на тези специфични керамични предмети" (Николов 2007: 105). Тук виждаме, че строго научният подход се явява недостатъчен за една стигаща по-далеч интерпретация на археологическия материал. За да изгради хипотеза за функцията на масичките, както видяхме, Николов се обляга преди всичко на семантиката на формата и украсата, за тълкуването на която той се нуждае от предпоставянето на още една силно застъпена в нашата праисторическа литература теория - теорията за Богинята майка.

Влиянието на теорията за Богинята майка личи при Х. Тодорова в цитираната книга върху неолита: "В някои сфери на култа срещаме по-скоро модификации и приспособявания на старите, антропоцентрични, къснопалеолитни митически представи, свързани c обожествяването на майката - прародителка и родоначалничка. Нейният култ се запазва, като се масовизира, разнообразява и обогатява, трансформирайки се постепенно в един всеобщ култ към идеята за плодородието." (Тодорова, Вайсов 1993: 30-31). А. Радунчева също прилага тази теория в книгата си върху халколита: "Днес знаем, че най-широко, повсеместно почитаният образ е на богинята-майка. (...) С течение на хилядолетията нейният образ е започнал да се свързва и с представата за плодородието във всичките му аспекти." (Радунчева 2003: 74). Както се вижда, теорията за Богинята майка също има универсалистки характер и стои в контекста на марксическата еволюционистка схема с началния родовообщинен матриархат.

По-сдържан и предпазлив в прилагането на теорията за Богинята майка е само Иван Вайсов, който в цитираната книга върху неолита казва, че в честата употреба на понятията "идол" и "идолна пластика" по отношение на антропоморфните фигурки в българската археология се съдържа вече "определена доза интерпретация на функцията" им, като "се има предвид пластично изображение, играещо определена роля в праисторическия култ (напр. т.нар. "Велика майка", "Прародителката" и т.н.)". "Но - продължава той - данните, c които до днес разполагаме не само за България, но и в по-широк европейски контекст, не дават безспорни основания за поставянето на толкова категорична функционална "диагноза"." (Тодорова, Вайсов 1993: 88-89). Затова Вайсов, опирайки се на чуждестранната литература върху неолитните фигурки, се придържа към по-неутралния термин "антропоморфна пластика".

И така, видяхме, че в българската археология и праистория доминират няколко теоретични модела: на класическия марксизъм, на научния позитивизъм, на културно-историческия подход и на идеологията за Богинята майка. Под тяхно влияние в интерпретациите на неолита и халколита се поставя акцент върху икономическата система (налични суровини и техническо ниво в добива и обработката им, търговски обмен, натрупване на капитал с отражението му върху социалното развитие), върху универсалните характеристики на обществата - етапи на социално-икономическото развитие и всеобща духовна система, върху разглеждането на етнически определени културни цялости и техните взаимни влияния.

Теориите в контекста на западната наука

Как се ситуират тези доминиращи в българската наука теории в контекста на западното развитие на науките за човека и обществото като цяло и на археологията и праисторията в частност? Теориите на марксизма, научния позитивизъм, културната история и Богинята майка възникват през втората половина на XIX в. и имат силно влияние на Запад до 60-те-70-те години на ХХ в. През 70-те години се появява критическата теория на френския философ и антрополог Пиер Бурдийо, който става един от най-цитираните автори в областта през втората половина на ХХ в. В първоначален вариант неговата теория на социалните практики излиза през 70-те години на миналия век (Бурдийо 1972), а в окончателен вид - през 1980 г. (Бурдийо 1980). В нея той критикува големите философски и научни теории на времето си, за да ги направи по-адекватни за постигане на истинно познание за човешкото общество. Той разобличава някои от тезисите в тези теории като резултат от политическите условия, в които са създадени и функционират. Като цяло еволюционистките и етноцентристки теории от края на ХIХ и началото на ХХ в. се свързват с колониалната политика на големите европейски държави. Именно в стремежа си да преодолее расизма и колониализма в науката за човешкото общество и следвайки духа на научния хуманизъм на Клод Леви-Строс, Пиер Бурдийо развива своята теория на социалните практики (Бурдийо 1980: Préface). И така той обогатява науката, като допълва обективистката ѝ гледна точка с феноменологическия поглед върху субекта; критикува материализма на марксическия икономически модел на обществото, включвайки като равностойни фактори в него идеологическата и ценностната система; изобличава еволюционизма като проява на етноцентризъм и универсализъм и го замества с идеята за исторически обусловената конкретна социално-икономическа среда; отказва се от универсализма на структурализма, за да запази последния като методологически изследователски инструмент, замествайки рационалната логика на теоретика с практическата логика на митологичното мислене. Макар да е критически ориентирана, неговата теория не се отказва от научния стремеж към познание.

Теорията на Бурдийо изиграва съществена роля в развитието на ново течение в археологическата теория - това на постпроцесуализма - чрез нейното приложение в работата на Иън Ходър. В своята интерпретация на дългите гробници в Централна и Западна Европа (Ходър 1984) Ходър използва имплицитно теорията на социалните практики, за да надгради постигнатото в контекста на културно-историческия и процесуалисткия подход в археологията. Ако културно-историческият подход вижда само разпространение на ново население и нови идеи в появата на дългите гробници на Запад, без да разглежда социалните процеси, в които се крият причините за тях, то процесуализмът регистрира само най-общите принципи на маркиране на територията с цел утвърждаване на претенциите върху природните ресурси, разкриващо социални и икономически напрежения, без да отчита конкретния исторически и идеологически контекст, т.е. символиката и конкретните процеси на договаряне на отношенията в обществото. Ходър търси да обедини двата подхода, като включва в интерпретацията и историческия процес с конкретните символни значения, и общите социални процеси и функции, добавяйки и анализ на материалната култура като проява на стратегиите на субектите от различните социални групи. Така той успява да интегрира и обясни всички археологически достъпни данни за социалния, икономическия и духовния живот в тяхната историческа конкретика, което е залегнало като цел на неговата контекстуална археология. В друга своя интерпретация - тази на домашното пространство и социалната структура в Чатал Хююк - Ходър експлицитно използва ключовото понятие "хабитус" от теорията на Бурдийо (Ходър 2004). Също така от позицията на съвременните философски и социални теории Ходър критикува идеята на Г. Чайлд за неолитна революция в своята книга "Заплетени"² (Ходър 2012: 195-200).

Културно-историческият подход губи доминантната си позиция в западната археология през 60-те години на миналия век, когато в нея се налага процесуализмът като теоретично течение (Бинфорд, Бинфорд 1968). Първоначалният стимул - търсене на обективна научна интерпретация, по-късно през 80-те години се заменя от критическо отношение към теоретичните предпоставки с тяхната определяща роля за получените интерпретации в рамките на постпроцесуализма. А паралелно с постпроцесуализма в археологията започват широко да навлизат различни теории и методи от точните и обществените науки (Тригър 2006; Ходър, Хътсън 2003; Ходър 2012).

Теорията за Богинята майка също започва да залязва от 60-те години нататък. Тъй като основното свидетелство за съществуването на повсеместен култ към Богинята представляват откриваните антропоморфни фигурки от неолита и халколита, то и линията на критиката към нейното универсално прилагане за целия праисторически свят е свързана с изследването на тези фигурки. Теорията за Богинята майка получава своята първа сериозна критика в статията на английския археолог Питър Уко върху интерпретацията на неолитните фигурки от 1962 г. (Уко 1962). След него тази теория получава още много критики. В статията си върху югоизточноевропейските неолитни фигурки в Оксфордския наръчник на праисторическите фигурки от 2017 г. Дъглас Бейли изтъква принципите на подхода към интерпретация на неолитните фигурки, основан на вярата в Богинята майка, като ги опровергава на базата на множество конкретни археологически и етнографски изследвания по проблема. Според Бейли теорията за Богинята майка вече е актуална само в работата на археомитолозите и местни археолози от Югоизточна Европа (Бейли 2017: 833).

Перспективи за развитие

Съвременните западни теории в археологията и праисторията предлагат изобилие от нови гледни точки към археологическия материал и миналите общества, разкриват нови проблеми и подходи за тяхното решаване, като отчитат също така съвременните политически и социални условия на интерпретациите. Прилагат се философски и научни подходи като херменевтика, структурализъм и постструктурализъм, феноменология, неомарксизъм, семиотика, теория на системите и др. (Тили 1994; Милър, Тили 1984; Олсен 2003; Уитмор 2014; Прьосел 2006; Ходър 2012). От социалната и културната антропология навлизат нови гледни точки към изследването на пола, личностността³, социалните практики и материалната култура, които вече се прилагат от редица автори в археологията и праисторията (Конки, Спектър 1984; Роб, Харис 2017; Геро, Конки 1991; Ходър 2011; 2012; Фаулър 2004; Чапман 2000; Чапман, Гайдарска 2006).

В своята статия от 1998 г. Д. Бейли разглежда състоянието на българската археология в нейния исторически, политически и социален контекст (Бейли 1998). Според Д. Бейли съвременното състояние на българската археология се определя от синтеза на културен историцизъм и нейната позиция като социално-политическа идеология. Процесуалисткият подход не може никога да се развие в такъв синтез, смята Бейли, а без процесуалистка тенденция, постпроцесуализмът няма срещу какво да се бори и спрямо какво да се измерва и така остава мъртво роден (Бейли 1998: 97-98).

Както видяхме, българската наука стои в контекста на философски и научни теории, възникнали на Запад и оказвали силно влияние там повече от половин век. Затова смятам, че в нашата археология и праистория има достатъчно научно-познавателни условия за усвояване също и на съвременното развитие на тези теории на Запад, което е постигнато чрез критиката, преосмислянето и надграждането им. Още повече, че първите стъпки в съвременното осмисляне на наши археологически находки вече са направени в западната литература от автори като Джон Чапман, Бисерка Гайдарска и Дъглас Бейли. Познанието ни за епохите на неолита и халколита по нашите земи днес може да продължи да напредва посредством разиграването на колкото е възможно повече добри интерпретации на вече събрания и продължаващ да се натрупва археологически материал. Така ще съумеем да усвоим по-добре в познавателен смисъл този период от историята ни, да го интегрираме по-пълноценно в националната си ценностна система и да изпълним дълга си като наследници на тези земи пред паметта на най-древните техни обитатели, пред лицето на света и бъдещите поколения.

БЕЛЕЖКИ

1. Пасажът е в мой превод от англ. (прев.мой - Л.Н.). [обратно]

2. "Entangled" - в мой превод от англ. (прев.мой - Л.Н.). [обратно]

3. Рersonhood - в мой превод от англ. (прев.мой - Л.Н.). [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Бейли 1998: Bailey, D. W. Bulgarian Archaeology. Ideology, sociopolitics and the exotic. // Meskell, L. Archaeology Under Fire. Nationalism, politics and heritage in the Eastern Mediterranean and Middle East. London and New York: Routledge, 1998.

Бейли 2005: Bailey, D. Prehistoric Figurines. Represntation and corpopeality in the Neolithic. Routledge, 2005.

Бейли 2017: Bailey, D. Southeast European Neolithic Figurines. // Oxford Handbook of Prehistoric Figurines. Oxford University Press, 2017, pp. 823-851.

Бинфорд, Бинфорд 1968: Binford, S. R., Binford, L. New Perspectives in Archaeology. Chicago: Aldine Press, 1968.

Бурдийо 1972: Bourdieu, P. Esquisse d'une théorie de la pratique. Librairie Droz, 1972. [Eng.: Outline of a Theory of Practice. Cambridge University Press, 1977].

Бурдийо 1980: Bourdieu, P. Le sens pratique. Paris: Éditions de Minuit, 1980.

Геро, Конки 1991: Gero, J. M., Conkey, M. W. Engendering Archaeology: Women and prehistory. Wiley-Blackwell, 1991.

Еко 2005: Еко, У. Понятието за граница. // Знеполски, И. Около Умберто Еко. Семиотика и идентичност. София: Дом на науките за човека и обществото, 2005, с. 12-40.

Конки, Спектър 1984: Conkey, M. W., Spector, J. D. Archaeology and the Study of Gender. // Advances in Archaeological Method and Theory, Vol. 7, 1984, pp. 1-38.

Малиновски 1932: Malinowski, B. Argonauts of the Western Pacific. London: G. Routledge & Sons, LTD, 1932.

Макгуайър 1992: McGuire, R. G. A Marxist Archaeology. San Diego: Academic Press, 1992.

Макнерн 1980: McNairn, B. The Method and Theory of V. Gordon Childe. Edinburgh: Edinburgh University, 1980.

Мерлини 2009: Merlini, M. An Inquiry into the Danube Script. Sibiu, 2009.

Милър, Тили 1984: Miller, D., Tilley, C. Ideology, Power, Prehistory. Cambridge University Press, 1984.

Николов 1970: Николов, Б. Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окр. // Археология, 1970, кн. 3, с. 1‑6.

Николов 2005: Николов, В. Престиж и белези на престиж в неолитното общество. // Археология, 2005, кн. 1-4, с. 7-17.

Николов 2007: Николов, В. Неолитни култови масички. София: НАИМ-БАН, 2007.

Николов 2012: Nikolov, V. Salt, early complex society, urbanization: Provadia-Solnitsata (5500-4200 BC). // Salz und Gold: die Rolle des Salzes im prähistorischen Europa / Salt and Gold: The Role of Salt in Prehistoric Europe. Proceedings of the International Symposium (Humboldt-Kolleg) in Provadia, Bulgaria. Provadia & Veliko Tarnovo, 2012, pp. 11-65.

Олсън 2003: Olsen, Bjørnar. Material Culture after Text: Re-Membering Things. // Norwegian Archaeological Review, Vol. 36, No. 2, 2003, pp. 87-104.

Прьосел 2006: Preucel, R. W. Archaeological Semiotics. MA, Oxford, Victoria: Blackwell Publishing Ltd, 2006.

Радунчева 1976: Радунчева, А. Виница. Енеолитно селище и некропол. // Разкопки и проучвания. Т. 6. София: АИМ-БАН, 1976.

Радунчева 2003: Радунчева, А. Късноенеолитното общество в българските земи. // Разкопки и проучвания. Т. 32. София: АИМ-БАН, 2003.

Радунчева 2002: Радунчева, А. Неолитно селище до град Ракитово. // Разкопки и проучвания. Т. 29. София: ГАЛ-ИКО, 2002.

Роб, Харис 2017: Robb, J., Harris, O. J. T. Becoming Gendered in European Prehistory: Was Neolithic Gender Fundamentally Different? // American Antiquity, 2017, pp. 1-20.

Спенсър, Гилън 1899: Spencer, B., Gillen, F. J. The Native Tribes of Central Australia. London: Macmillan and co. Limited, 1899.

Тили 1994: Tilley, C. A Phenomenology of Landscape. Places, Paths and Monuments. Berg Publishers, 1994.

Тодорова 1983: Тодорова, Х. Овчарово. // Разкопки и проучвания. Т. 9. София: БАН, 1983.

Тодорова 1993: Тодорова, Х., Вайсов, И. Новокаменната епоха в България. София: Наука и изкуство, 1993.

Тригър 2006: Trigger, Bruce G. A History of Archaeological Thought. New York: Cambridge University Press, 2006.

Уитмор 2014: Witmore, C. Archaeology and the New Materialisms. // Journal of Contemporary Archaeology. 1.2, 2014, рр. 203-246.

Уко 1962: Ucko, P. The Interpretation of Prehistoric Anthropomorphic Figurines. // The Journal of the Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, Vol. 92, No. 1, 1962, pp. 38-54.

Фаулър 2004: Fowler, C. The Archaeology of Personhood. An anthropological approach. Routledge, 2004.

Ходър 1984: Hodder, I. Burials, houses, women and men in the European Neolithic. // Ideology, Power and Prehistory. Cambridge University Press, 1984.

Ходър 2004: Hodder, I. Daily Practice and Social Memory at Çatalhöyük. // American Antiquity, Vol. 69, No. 1, 2004, pp. 17-40.

Ходър 2011: Hodder, I. An archaeology of the self: the prehistory of personhood. // In Search of Self. Grand Rapids: Eerdmans, 2011, pp 50-69.

Ходър 2012: Hodder, I. Entangled. An Archaeology of the Relationships between Humans and Things. Wiley-Blackwell, 2012.

Ходър, Хътсън 2003: Hodder, I., Hutson, S. Reading the Past. Current approaches to interpretaion in archaeology. Cambridge University Press, 2003.

Чайлд 1929: Childe, V. G. The Danube in Prehistory. Oxford: Clarendon Press, 1929.

Чапман 2000: Chapman, J. C. Fragmentation in Archaeology: people, places, and broken objects in the prehistory of south-eastern Europe. London and New York: Routledge, 2000.

Чапман, Гайдарска 2006: Chapman, J. C., Gaydarska, B. I. Parts and wholes: fragmentation in prehistoric context. Oxford: Oxbow Books, 2006.

© Лора П. Недялкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.05.2020, № 5 (246)