Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАЗГОВОР
web
Когато спре дъждът,
се появяват гълъбите.
Почти никога никой
не ги забелязва,
но те напомнят
за себе си.
Искам и аз така
да седя в клоните на мълчанието,
покрити с дъждовна вода,
и от време на време да ти напомням,
за необходимостта
да чуя гласа ти.
Да ти напомням,
че времето след дъжда,
когато отново огреят наоколо
лъчи от спомени,
няма да бъде същото,
ако твоят глас не огласи пространството.
Нека да поговорим!
© Калоян Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.11.2019, № 11 (240)
|