БАСНЯ ЗА СПАСИТЕЛЯ

web

Сред мътните води на буйната река
един удавник биеше крака
и ужасен протягаше безсилни длани
за сламка да се хване.
Щом само малко се показа над водите,
уста отвори и завика жалостиво:
- На помо-ощ... Давя се-е!... Ръка подайте!
Дочу гласа му някой от брега
и викна: - Тук сме, моля, ей-сега!...
Вий само за момент така потрайте!...

И с два-три удара на силните ръце
доплува там въпросното лице,
удавника пое през кръста
и го изнесе на тревата гъста.
- О, трогнат съм!... И как съм задължен!
Човекът жертва себе си - за да избави мен!

Живота си за друг живот рискува -
наистина какво сърце прекрасно!
- Така е - рече другият, - но рискът струва!
Спасител съм, но работя на частно
и как да ви го кажа, извинете,
но колкото обичате, платете!...

Спасеният в почуда се поклаща:
- Услугата нима с пари се плаща?
Спасител си ми ти, бих казал, брат,
ала на този свят
не всичко се измерва със монети!

Спасителят подръпна с яд мустак
и кипна: - E, тогава извинете,
но... ще ви метна във водата пак!

© Иван Касабов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.08.2020, № 8 (249)