|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СКОРПИОН И ЛОГИКА
web
Поиска Скорпионът да отиде
на другия, на пясъчния бряг,
оттатък буйната река, -
да види
своя роден брат,
но как...?
Не може с тия мънички крака,
по бързея да марширува,
не може ни да плува,
ни криле да маха
сиромаха...
И ето че дочу да кряка
в ракитака
жаба
и ахна: -
- Ах, ...та
това е по-добре от яхта! -
И той помоли жабата
плавателна
да свърши тази “пренос-превоз” работа
безотлагателно.
- Ти за какво ме вземаш -
тя му рече, -
не нося мозъка си във корема.
Животът мен ме пече и препече -
така че знам:
ще стигнем до средата на реката
и там
по свой тертип
ще ми забиеш ядния си шип!
- О, не!... О, не!... -
Тук няма капка логика поне -
нали ако постъпя с теб така,
сам себе си на смърт ще обрека?
- Да, прав си, логиката ми е слаба
като на всяка жаба.
Земноводното изквака
и страшния товар понесе в мрака...
Премина метър-два... до талвега е вече
и Скорпионът... тип
неблагодарен,
с отровен шип
в главата я удари!,
- Ква-ква - неблагодарна,
скверна твар! -
изпъшка тя. -
Нали се писа, ужким, за другар?
Нали ми обеща...
на логиката цар!
Сега и ти загиваш с мен в нощта!…
Характер, пусто...
Скорпионски навик! -
Едва изхърка той и... се удави.
© Иван Касабов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2019, № 7 (236)
|