ПЛАЧ НАД БЪЛГАРИЯ

web | Жената - грешната и святата

България, с коне свирепи в златни
Юзди не хвърка ли в полета пълни с клас?
Или - изтегната в градини ароматни?
Узряват плодовете и ти си във захлас.
Изопнах на сърце си силни струни -
Народ, земя и слава да възпея.
Със твоите хали, смъртоносни буни
Бунтовна огън - обич да развея.

Преминах младостта си теб да стигна.
Възсепна се сърце ми един ден;
И черно було пред очи ми вдигна;
Родино моя, цяла бе пред мен -
Настана ми, когато планините
Се срутиха на пясъчни плата.
Изригнаха вулкани и в струите
На огъня си грабнаха света.

В страх моето сърце се разтрепери...
Когато замълча като навеки,
Една пустиня душна се разпери,
Пробродена със козешки пътеки.
Всред нивите големи блата вряха,
А лесове до дъно покосени,
На купчини тук-там селцата мряха
И дни и нощи в сън тук бяха спрени.
"От теб ли чаках скиптър и корона?! -
Заглъхнал глас трепереше от злоба. -
За моята песен где ще сградиш трона?" -
А ями чакат... В яма влажна - гроба.
Над цял свят тебе с звуци щях да нося,
А ти не си ме искала дори.
Със тебе в дрипи трябва аз да прося -
И глад, и студ - да не ме умори.

Свирепа мъка, що сърце изгриба,
Земята ти ще впепели с пожар. -
Родих се в крайна, просешка колиба,
А трябваше да бъда тука цар.

Не знаете да постелете с рози
Вий пътя да ме чакате с победни знамена.
На пясъка ви аз не ще сградя чертози
И няма герб да вдигна с нашите имена.

А бавно из земята, срещу мене
Изникват сенки. Моите братя клети...
Прииждат старци с сгънати колене,
Накъсали приветствени букети. -
С гнили рози, листи недозрели,
Обрани всички в скъдната година.
Смъртта, що не пощяла, всичко взели -
И носят ми те моята родина.

Сметта в ръце смирено ми сложиха
Със усмех блед на стари си лица.
И мойте песни бърже се стопиха,
Със пулс на мощни огнени сърца
И огъня у мен кат тях изстина -
Запален огънят за много жъртви.
Те чакали са жадни дъжд в пустиня -
А гръм съм аз, но те са вече мъртви.

© Яна Язова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019