МОНАХИНЯ

web | Жената - грешната и святата

На одърите голи аз цяла нощ простряна -
Безсънна и догарям и гасна без надежда.
Молитвата не топли душата огрешена.
И мисля горко аз: "Тоз път ли там извежда -
Към Бога? - път, по който ний на земна твърд вървим?"
А черно расо тегне и кръста гръдта ми прогаря.
О, Господи, пред тебе как ще се смирим?
Сломена веч на изтока - зората се разтваря.

Събуждат се от хижите; пролазва глъч отвред;
Проплаква хрипкав глас и скършва без надежда;
Изскърцват в яд зъби и стене някой клет...
Премръзнала, аз ставам и с черната одежда
Завила морен стан, пристъпвам всеки праг.
Безкръвни устни шепнат: - "Утеха и смирение...
Един е Господ - път и светлина в този мрак".
Ръце ми благославят, треперят във смущение.

А погледи просветват, усмихват се уста -
И всички с мене шепнат: "Велик, добър е Бог!"
И гаснат в ожидание... От сетната врата
Подгонена аз бягам. По мене възглас строг.

И в своя мъртъв дом на одърите лудо
Аз падам обезсвестена, разбита от страдание.
"Не вярвам, Боже, днес не вярвам в твойто чудо!"
Но що е туй?... Молитва... всред нощното мълчание!

Запушвам аз уши и плача с глас, влудена:
"Аз ти ги върнах, Господи - сега се молят пак."
Молитвен глас възхваля - аз падам изтощена:
"Защо ме, Боже, ти - защо прокълна в мрака?"

© Яна Язова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019