Фани Попова-Мутафова е родена на 16.10.1902 г. в Севлиево. До дванадесетата си година живее в Торино. След завръщането си в България завършва гимназия в София (1922), а след това учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-1925). В литературата дебютира с разказ през 1924 г. във "Вестник на жената". В следващите двадесет години (до 1944) издава над 35 книги и се превръща в една от най-популярните жени писателки. Членува в литературния кръг "Стрелец" (1925-1927), членка е на Клуба на българските писателки. Сътрудничи с художествени произведения и публицистични текстове на "Българска мисъл", "Златорог", "Златоструй", "Литературни новини", "Стрелец" и др. Авторка е на книгите с разкази "Жени" (1927), "Жената на приятеля ми" (1929), "Една жена" (1936), "На кръстопът" (1937), на повестта "Недялка Стаматова" (1933), както и на есетата за мястото на съвременната жена "Новата българка" (1942). Авторка е на историческата романова тетралогия "Асеневци" ("Солунският чудотворец" (1929/30), "Дъщерята на Калояна" (1936), "Цар Иван Асен II" (1937), "Последният Асеновец" / "Боянският майстор" (1939), на романи за живота на Ангел Кънчев и Д-р Петър Берон. След 1944 г. е арестувана и осъдена от т.нар. народен съд на 7 години затвор за "прогерманска дейност" и "великобългарски шовинизъм". Забранено ѝ е да публикува до 1962 г., когато е принудена да "поправи" "Дъщерята на Калояна", за да бъде издаден. Под принуда внася поправки в "Солунският чудотворец" и в "Йоан Асен ІІ". Умира в София на 09.07.1977 г.

ПРОЗА

Разкази
  Една жена
  В бялата стая
  Жената с небесната рокля
  Жената на приятеля ми
  Жени

---

© Електронно издателство
LiterNet, 2019