ЖЀЛЕТО

Димо Райков

web

Жельо Шумков от странджанското село Стоилово е един от най-ярките чешити на това странно, но благословено място. Пада ми се и нещо като мой роднина. То кой ли не е роднина в нашето село. Всички сме така "каращисани", че...

Много колоритна личност. Много надарен. Всичко му иде отръки. Да, умее всичко. Може би и затова от дълги години е безработен...

Никой не знае как все още се прехранва. Живее като на магия. Душа на Бога.

Но какъв събеседник е. И толкова добро сърце носи. Наглед е кавгаджия, избухлив, понеже говори високо, то кой ли не говори високо в планината, но иначе е с кротка, милозлива душа. Странджанска.

Специалист по всичко. Е, кой ще ти го признае това в планината, тук никой не признава другия.

Но всички са единодушни, когато трябва да кажат кой все пак е най-добър като ловец, рибар...

Без съмнение, това е Жельо.

Каква само рибена чорба прави! Най-вкусното нещо, което съм ял...

Ядеш, какво ти ядене, сърбане е това, ама яко, с кеф и неземна сладост сърбане, та чак кокалите усещаш как ти се пропукват...

И понеже обичам своите читатели, взех специално за вас, тази чудна, обикновена, но уникална иначе, рецепта от Жельо.

Ето, подарявам ви я!

Разбира се, важна е и атмосферата. Особено както бе при нас - седнали на една голяма и дълга маса, там, на върха "Свети Илия" край Стоилово... А отсреща се белее паметникът на "Петрова нива"... Наоколо гората шуми, проблясват въглените в огъня, а вятърът, тихият иначе и гальовен странджански вятър разрошва и клоните наоколо, и ...душата ти...

И гласът на Жельо, обикновено висок, нервен, сега обаче е притихнал, гальовен... Леко дрезгав, кадифен...

- Първо, сваряваш рибата в тенжерата. Очите ѝ трябва да побелеят, за да е сварена. Вадиш рибата от тенжерата, процеждаш чорбата, подир взимаш малко сланинка, запържваш я, вадиш сланинката, оставяш мазнината вътре, след това слагаш лук, запържваш лука, така-а-а, докато почервенее, слагаш нарязан домат, ако нямаш, слагаш лютеница, защото в лютеницата има и домат, и чушка, и патлажан, всичко. Връщаш сланинката обратно. В процедената чорба рибата е обезкостена, вариш 20 минути, слагаш подправките и готово! А, забравих, пет-шест жълтъка, застройката на човек - жълтък без белтък, ако искаш да е "пресякана", може и с белтък, малко оцет и жълтък.

Това е рецептата на Жельо от село Стоилово, Странджа.

О, но вие вече сте сготвили рибената чорба! Е, сега вече започва угощението! Сега започва магията, това гастрономическо пиршество...

Да ви е сладко!

А, забравих - и наздраве!

О, колко студена е биричката! Направо реже, нали? Като бръснарско ножче...

Е, щях да забравя - понеже Жельо никога не иска за нищо парички, то, когато го срещнете, почерпете го - една ракийка от кафето на братовчедката Златина, там, в центъра на селото, където той е от "постоянното присъствие". Може и една биричка. Но непременно изстудена, да реже... Жèлето няма да ви откаже. Той ще гаврътне чашката с огнена течност. После ще обърше с опакото на ръката си устата на шишето, той никога не пие бира от чаша, и адамовата му ябълка ще "забълбука"... И за благодарност ще ви запее...

О, колко хубаво пее Жельо Шумков, чешитът на странджанското Стоилово, селото магия с най-ококореното небе и ярките звезди...

Наскоро разбрах, че Жèлето е станал "важен" човек. Започнал работа като бодигард на входа на кметството в Малко Търново, работодател му е един много интересен кмет - Илиян Янчев, чувствителен млад човек. Чиято огромна и постоянна болка е, че всеки в България говори и пише за неволите на Северозапада, а никой и дума не споменава за трагедията на Странджа, за нейното обезлюдяване... Да, събрали са се... Дано да е за хубаво! Щото в планината наред с хубавото все се намира някой, който да го развали...

Така че можете да го видите, когато отивате в Малко Търново - той би трябвало да е там, на стълбите на кметството. Е, сигурно сега може да ви се види по-друг от описвания тук от мен Жельо, все пак важна, държавна работа е това, трябва поведение, вратовръзка... Но когато го попитате за рибената чорба, и той се усмихне, как хубаво се усмихва стоиловчанинът, значи наистина е той, Жèлето...

Приятна среща!

И да не забравяте ...биричката...

Току-що извадена от хладилника, да, да "реже"...

Останалото е работа на вашия събеседник. Той си знае. О, как само си знае...

© Димо Райков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2020, № 7 (248)

Разказът е от подготвената за печат книга на Димо Райков - "55 дни карантина в Париж".