ПОЛЕТО С МЪРТВИ ЦВЕТЯ

web

Ще падна ранен от ръждиви куршуми
в полето със мъртви цветя.
Ще минат жътварки, ще гледат учудено
и гордо ще продължат.

И някой ще вземе и моите кости,
когато събира умрелите макове.
Ще се превърна във опиум - ценна отрова,
предвидена за забравяне.

Ще ходят деца по пустините древни,
където тревите умряха.
Където останахме. Непогребани.
Където се отбранявахме.

И аз в полумъртвата вечност ще гния
обгърнат в плененото знаме.
От митологията ще ме изтрият
и споменът ще е срамен.

Кръвта се разтваря по пладне
в пресъхнали женски сълзи.
Мъжете са слаби и гладни
и страх ги гори.

Прилича на гърло безгласно
кръгът на самотните оплаквачи.
И вече е точно и ясно -
цветята са мъртви. Идва орачът.

© Денис Олегов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.11.2020, № 11 (252)