АНГЛИЙСКИ ТЕРМИНИ В ТУРИЗМА, ОБРАЗУВАНИ ОТ ГЛАГОЛ И ПРЕДЛОГ: СЕМАНТИКА И ПРЕВОДНИ ЕКВИВАЛЕНТИ

Цвета Луизова-Хорева

web

---

Abstract: The paper focuses on a group of specific English verb-preposition constructions, i.e. [V + Prep]_N, functioning as terms in the language of tourism and hospitality. The mechanisms involved in the construction of their meaning are examined from the point of view of frame semantics. Attention is paid to the procedures applied to their translation into Bulgarian, which result in different types of translation equivalence between the source and the target constructions.

---

 

1. Теоретична основа на разработката

1.1. Специфика на глаголната семантика

В изследванията, базирани на когнитивната лингвистика, значението на даден израз се разглежда като функция от няколко основни фактора: концептуален субстрат (conceptual substrate), включващ фоновите познания и възприятието на физическия, социалния и езиковия контекст; наложеното от израза специфично интерпретиране (construal), отразяващо един от безбройните начини за предаване на съответната ситуация; способностите на въображението, както и целия набор от ментални конструкти (mental constructions), които помагат да организираме многообразието на света около нас (Лангакър 2008: 4). Думите могат да символизират два основни вида концепти: релационни (relations) и предметни (things). Релационните се разделят допълнително на атемпорални отношения (интерпретирани извън времето, т.е. като статични) и процеси (интерпретирани като разгръщащи се във времето). Тези концепти обикновено се символизират чрез глаголи, прилагателни имена, наречия и предлози. От друга страна, нерелационните концепти, т.е. "неща" ("things" - термин от когнитивната граматика), които за благозвучие ще наричаме "предмети", се символизират чрез съществителни имена (Крофт 2003: 189-193).

Семантичният прототип на категорията "съществително име" е концепцията за физическия обект (Лангакър 2008: 34). Физическият предмет е съставен от материална субстанция; той е позициониран в пространството, където има дадено местоположение и граници; той няма определено място във времето, освен това е концептуално автономен, т.е. може да бъде концептуализиран независимо от участието си в дадено събитие (Крофт 2003: 104).

При глаголите семантичният прототип е концепцията за участници, които енергично си взаимодействат в "силово-динамично събитие". Събитието е позиционирано във времето и има свое темпорално местоположение, а мястото му в пространството е по-дифузно и производно от местоположенията на участниците в него, тъй като събитието е концептуално зависимо, т.е. не може да бъде концептуализирано, без да се концептуализират участниците, които го съставят чрез взаимодействието си (Лангакър 2008: 103-104). Следователно появата на глаголна форма в даден термин повдига въпроса за аргументните отношения или семантичните роли (наричани thematic roles/case roles/participant roles/semantic roles), напр. Агент, Инструмент, Пациенс, Обект, Реципиент, Бенефициент, Експериенцер, а също и Начин, Място, Време, Резултат и др. (напр. Лангакър 2008: 356, Багашева 2012: 36-38, Унгерер 2007: 665) (Фиг. 1).

Фиг. 1: Примерна рамка на концепта действие

Семантичните роли са обект на редица езиковедски изследвания. Техните характеристики според най-популярните лингвистични теории са описани от Несторова (2008). От особено значение за настоящото изследване е трактовката на Джакендоф, който разглежда семантичните роли като структурни конфигурации в определена концептуална структура (Джакендоф 1990). Семантичните роли Агент и Пациенс се свързват с признака "одушевеност" (напр. Филмор 2003; Несторова 2008), за разлика от Инструмент и Обект. Въпреки че Филмор (1977: 65) третира Пациенс и Обект като взаимозаменяеми, тук Обект ще бъде употребяван като по-общия от двата термина, независещ от наличието или отсъствието на признака "одушевеност". Пантър и Торнбърг предлагат идеализиран модел на човешки действия и дейности, който наричат "Прототипен транзитивен сценарий" (Пантър, Торнбърг 2003: 285). Той включва следните елементи: обстановка (setting) (Място и Време) и двама ясно обособени участници в асиметрично взаимодействие, единият от които е целенасочено действащ човек, а другият - пряко засегнат / повлиян от действието. Сценарият, породен от Действието, може да бъде разширен и да включи и други елементи, макар и по-далеч от прототипното ядро.

1.2. Рекатегоризация

Отделните аспекти на извънезиковата реалност не съществуват в изолация и съответно могат да се възприемат и концептуализират в различни комбинации и от различни гледни точки. На езиково ниво концептуалната рекатегоризация може да се прояви в явлението, наричано "конверсия" (Щекауер 2005: 219-200). В този контекст конструкциите от глагол и предлог, които функционират като съществителни имена, т.е. [V + Prep]_N, са продукт на рекатегоризация от релационна в предметна концептуална категория след изместване на фокуса от Действието към някой от атрибутите в неговата рамка.

1.3. Еквивалентност при превода

Тъй като значението се конструира в резултат на взаимодействие между език, комуникация и познания, то се влияе от спецификата както на съответния език, така и на физическата и културната среда, в която възникват значенията като функция от различни когнитивни механизми и процеси. При превода изходните параметри на всички тези основни фактори се променят. Ако се търси инвариантност на значението, концептуалните системи, участващи в процеса на превода, трябва да бъдат близки (Лейкоф 1987: 312), но дори и в този случай в езика цел може да липсват езиковите структури, които биха били най-сходни с тези в изходния език. Въпреки това, поради универсалната способност за концептуализация една концептуална система, различна от собствената, може да бъде разбрана и свързаното с нея значение може да бъде пресъздадено, макар и не с лекотата и икономията на изходния език (Крюгер 2014: 138). Инвариантността на значението може да бъде разглеждана по отношение на постигане на оптимално сходство (сходимост) между изходния и целевия текст. Освен това, тъй като не съществува обективна реалност, която да служи като tertium comparationis, инвариантността или сходството между двата текста ще бъде обект на субективната преценка на лицето, което ги сравнява (Крюгер 2014: 141).

Когато се комбинират две или повече езикови единици, емергентната семантика на цялото се различава от значенията на индивидуалните части (Еванс 2009: 37). Тъй като всеки комплекс от форма, значение и функция може да бъде третиран като конструкция по смисъла на конструкционната граматика (напр. Голдбърг 1995), еквивалентността при превода може да се разглежда на ниво конструкция, независимо от вътрешната сложност на изходните и целевите конструкции (съответно ИК и ЦК). Те съдържат цялата семантична информация наред с осветените компоненти, актуалност и регистър, следователно не е необходимо да се поставят граници между семантичните и прагматичните видове еквивалентност.

Еквивалентността при превода може да бъде разглеждана като зоната на пресичане между двете рамки, структуриращи концептите в езика източник и езика цел. Усилията на преводача обикновено са насочени към изграждане на такава обща зона с максимална площ и голям брой елементи. Тази "концептуална еквивалентност" гарантира постигането на висока степен на семантична и лексикална еквивалентност, която обаче не подлежи на обективно измерване. Еквивалентността обикновено се преценява на базата на симетрията или асиметрията между ИК и ЦК (по-точно между техните фонологични и/или семантични полюси). На тази основа може да бъдат очертани следните видове еквивалентност:

1.3.1. На фонологично ниво

• симетрия: наблюдава се, когато конструкциите включват един и същи брой елементи, подредени по сходен начин. Разновидност на симетричното отношение е огледалната симетрия, при която ЦК е огледален образ на ИК (reception manager - управител рецепция).

• асиметрия: основните процедури, които могат да доведат до асиметрично отношение, са разширение (увеличаване на броя на елементите в ЦК), редукция (намаление на броя на единиците в ЦК) и пренареждане (промяна на позициите на елементите в ЦК).

1.3.2. На нивото на лексикалния концепт

Всеки лексикален концепт конкретизира определена схема, която илюстрира основните отношения между осветените му компоненти, и съдържа езикова информация. Прилаганата преводна процедура може да доведе до симетрично или асиметрично отношение между схемите, конкретизирани от ИК и ЦК.

• симетрия: двете конструкции конкретизират едни и същи схеми и запазват езиковата информация на изходните елементи, напр. при калкирането. Обикновено ЦК се подчинява на езиковите правила на езика цел (Армстронг 2005: 147). Опитите да се получат симетрични резултати както на фонологично ниво, така и на нивото на лексикалния концепт обаче може да доведат до структури, които са необичайни и по-трудни за възприемане от целевата аудитория (ski-sun-snow tourism - ски-слънце-сняг туризъм). При заемането ИК се въвежда директно в езика цел. Когато в процеса участват две различни графични системи, както е при преводите между английски и български език, ИК може да претърпи графична адаптация (напр. skimboarding - скимбординг) или да доведе до поява на диграфия (reach-in fridge - reach-in хладилник). Въпреки че новият лексикален концепт носи част от езиковата информация на концепта източник, като например категория или ономасиологичен тип, той не може, поне в началото, да конкретизира същата схема в езика цел. Схемата, конкретизирана от ЦК, ще бъде много по-абстрактна и ще предоставя достъп до подобен когнитивен модел единствено след прилагането на допълнителна процедура като въвеждане на глоса или бележка под черта. Затова привидно директната процедура на заемането не е непременно най-икономична.

• асиметрия: тя може да възникне в резултат на редица процедури, включително:

- рекатегоризация: тя предполага промяна в лексикалната/граматическата категория на елементите от изходната конструкция, например трансформация на категория от предмет в отношение или обратно.

- обръщане: превод на ИК чрез неин антоним, например положителна ИК - отрицателна ЦК (Valid with diploma only. - Невалидно без дипломата.), деятелна ИК - страдателна ЦК (Удряла ли те е кола? - Have you been hit by a car?) и др.

- таксономични измествания: те включват генерализация, или предаване на ИК чрез надредна ЦК (fastfood - ресторант), и спецификация, или превод чрез подредна ЦК (vehicle - автомобил).

- партономични измествания: това са случаи на междуезикова метонимия от типа част-цяло (along the fast lane - по магистралата; front office - рецепция).

- адаптация: ЦК конкретизира схема, която е частично или напълно различна от схемата, свързана с ИК. Конструкциите обаче предоставят достъп до споделени елементи от двата когнитивни модела. Това е процедурата, прилагана при превода на пословици и идиоми.

- експликация: експликацията изважда на повърхността атрибути от рамка, структурираща концепта в езика източник, за да се подпомогне конструирането на сходен концепт в целевия език. Експликацията на ниво лексикален концепт е неизбежно свързана с разширението на фонологично ниво.

- компресия, или непревеждане (по Армстронг 2005: 159): ИК не се превежда, тъй като според преценката на преводача не е от основно значение за целевата аудитория или защото е прекалено културно специфична и е невъзможно да бъде преведена.

Когато се постигне симетрия както във фонологичния, така и в семантичния полюс на конструкцията, можем да говорим за директно картиране на ИК върху ЦК. В идеалния случай двете конструкции ще предоставят достъп до едни и същи елементи от подобни когнитивни модели. В срещуположния край на скалата симетрия - асиметрия се разполага загубата - загуба на мотивация (обикновено мотивация от образна схема или метафора, както е при английските конструкции milk run и front of house) или загуба на елементи или цели конструкции, както е при компресията.

2. Преводни еквиваленти на конструкциите [V+Prep]_N

Конструкциите осветяват пряко основния концепт, действието, чрез глаголната форма и един от неговите атрибути, обикновено Посока, чрез предлога. Това предполага участие на образната схема път с отделните ѝ елементи, т.е. Отправна точка (Source), Дестинация (Goal) и серия от свързани местоположения между двете (Path) (Еванс, Грийн 2006: 185), в конструирането на семантиката на тези термини. След образуването на конструкцията, емергентната ѝ семантика осветява друг атрибут от рамката на действието, като разглежданите термини може да бъдат класифицирани на базата на този осветен атрибут. Останалите атрибути (Фиг. 1) остават във фона, който обаче не може да бъде разглеждан като плоска едномерна структура, а по-скоро като динамична многослойна формация. Част от фоновите елементи са много близо до повърхността, а други са в по-дълбоките слоеве на фона. Цялата новополучена комбинация претърпява рекатегоризация и се свързва с предметна концептуална категория.

2.1. Агент

Агентът е основен акцент в термините sign-up (‘гост на място за настаняване, регистрирал се за обиколка или друго събитие’/записан участник), sleep-out (‘гост, който се е регистрирал в място за настаняване, но не е преспал там’) и walk-in (‘гост, пристигнал в място за настаняване без резервация’), въпреки че достъпът до тази семантична роля отново е по метонимен път, по силата на метонимията +действие вместо агент+. Мястото на действието е изведено непосредствено под повърхността при sleep-out и walk-in и както е видно, при тях еквивалентност при превода се постига единствено със значително разширяване както на фонологично ниво, така и на ниво лексикален концепт. Липсата на еднословен еквивалент на термина standby (‘пътник, допуснат до транспортна услуга едва след като всички пътници с резервации са заели местата си’) е довела до появата на заемката стендбай, която се появява в специализирани текстове и с оригиналното си изписване.

2.2. Обект

В термина add-on (‘нещо добавено, напр. храна или допълнителна услуга, добавени срещу допълнително заплащане към пакетна почивка’), пряко осветен е единият Обект на Действието, а вторият Обект е във фоновата структура, непосредствено под повърхността. В по-дълбоките слоеве остават другите атрибути на концепта действие. Предложените преводни варианти са отглаголното съществително добавка и словосъчетанието допълнителна услуга.

Конструкцията buy-in (‘програма за стимулиране, в която отделните лица могат да се включат, като заплатят част от цената’) осветява Обекта на Действието, а под повърхността остават Агентът и Резултатът от Действието. Превежда се със словосъчетанието присъединяване с частично заплащане.

Обектът на Действието е индиректно достъпен в rollaway и run-through, но е експлицитно изразен в българските словосъчетания сгъваемо легло и репетиция на презентация.

В термина turnaway (‘лице, което не може да бъде настанено в място за настаняване’/върнат клиент) Обектът на Действието е лице, а Мястото е индиректно осветено чрез участието на предлога в английската конструкция.

В семантиката на всички изброени английски термини се наблюдава влиянието на метонимията +действие вместо обект+, но при превода е приложена процедурата експликация на метонимно достъпните елементи.

2.3. Резултат

С термина chargeback (‘прехвърляне на плащането от клиента обратно към хотела’) директен достъп се предоставя до Резултата от Действието. С участието на образната схема път непосредствено под повърхността са изведени началната и крайната точка на Действието.

Английската конструкция closeout (‘етап от туроператорската дейност, при който непродадените места се връщат обратно на доставчиците’) изважда на повърхността Резултата от Действието. Въпреки че Агентът и Обектът получават индиректен достъп, на практика се активира целият сценарий с всички участници в Действието. Най-разпространеният превод е като синоним на термина finalisation, т.е. приключване, който осветява Резултата и индиректно Обекта, т.е. наблюдава се редукция на концептуално съдържание.

Докато за tidy-up (‘подготовка на стаята за продажба след напускането на гост, когато не е необходимо пълно почистване’) може да бъде предложен еквивалент разтребване, който активира сходен лексикален концепт, при turndown (‘вечерно почистване на стаята преди сън’) чрез едно действие (turn down a bed, т.е. ‘сгъвам покривката на леглото’) се предоставя метонимен достъп до всички останали действия, свързани с подготовката на стаята за нощта, и тази сложна конфигурация претърпява адаптация чрез генерализация в словосъчетанието вечерно обслужване.

2.4. Време

Чрез метонимията +действие вместо време+ терминът cut-off (‘определена граница или точка на прекратяване’), след рекатегоризация на Действието cut off (‘прекратявам’) осветява атрибута Време от рамката на концепта действие. Българският еквивалент е словосъчетание - крайна дата / краен срок, в което опорното съществително предоставя достъп до същия атрибут. Времето е отчетлив атрибут и във фразовия термин move-in - move out (‘дати, на които се инсталира, съответно премахва изложбен щанд’). Индиректно са осветени Агентът, Обектът и Мястото на Действието и тази сложна концептуална структура се предава с разширена описателна конструкция на български език.

2.5. Място

Както е видно от определението на термина dine-around (‘осигуряване на възможности за изхранване на посетителите на определена дестинация в различни заведения’), той осветява Мястото, активирайки индиректно Агента на Действието. Комплексното участие на няколко семантични роли едновременно води до затруднения при превода на тези термини и вероятно това е причината да се прибегне към заемка с диграфия, т.е. програма dine around.

Подобен е случаят с drive-through (‘обслужване на клиенти, които остават в автомобилите си’), за който е възприет термин с транслитерация: ресторант драйв-тру. Сложният фразов термин hop-on - hop-off (допълнително редуциран до HOHO), който предоставя метонимен достъп до Начина (транспорт) на извършване на Действието, т.е. автобус, също изважда в повърхностните слоеве на фоновата структура различни елементи от сценария и води до затруднения и несигурност при намирането на преводен еквивалент. В резултат на това се появяват термини с диграфия или транслитерация, а Начинът на извършване на действието получава лексикална конкретизация: автобуси hop on hop off, хоп-он хоп-оф автобуси. Сходно е развитието на термина roll-on - roll-off (RO-RO), превеждан като ферибот за коли, но и като значително по-непрозрачния в семантично отношение ро-ро кораб.

Термините pick-up (‘място, откъдето се вземат хора в началото на обиколка’) и drop-off/setdown (‘място, където могат да бъда оставени хора след обиколка’) осветяват както Мястото, така и Резултата на Действието, като изтеглят под повърхността Обекта и Начина на извършването му (с превозно средство). Преводните еквиваленти начало на обиколката и край на обиколката са породени от елементите на образната схема път и предоставят достъп до същите атрибути от концептуалната рамка на Действието. При достатъчно ясен контекст се използват и еднокомпонентните термини съответно тръгване и слизане. В takeoff (излитане) и stopover / layover (‘спирка, прекъсване или кратък престой по време на пътуване’) акцентът е отново върху тези атрибути на концепта действие, като при българския еквивалент на първия се постига най-пълно картиране на изходния концепт.

3. Заключение

Въпреки че всички английски термини от типа [V + Prep]_N са свързани с концепта действие, анализът показва, че те изразяват голямо разнообразие от семантични отношения. Тъй като тези конструкции са нетипични за българския език, рядко се наблюдава симетрия на фонологично ниво. В синтезирана форма те често предоставят достъп до сценарий, включващ редица роли, и колкото повече са активираните роли, толкова по-трудно става намирането на еквивалент при превода, което води до значително разширение на фонологично ниво и ниво лексикален концепт. По-малка е вероятността преводните еквиваленти да са еднословни термини и не са редки случаите на диграфия. От приведените примери е видно, че метонимията и образната схема път играят важна роля при конструирането на семантиката на английските термини, но ефектът им върху българските термини е значително по-слаб.

ЛИТЕРАТУРА

Армстронг 2005: Armstrong, N. Translation, Linguistics, Culture. Clevedon: Multilingual Matters, 2005.

Багашева 2012: Bagasheva, A. Reflections on Compound Verbs and Compounding. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2012.

Голдбърг 1995: Goldberg, A. Constructions: a Construction Grammar Approach to Argument Structure. Chicago: The University of Chicago Press, 1995.

Джакендоф 1990: Jackendoff, R. Semantic Structures. Cambridge, Massachusetts: The MIT Press, 1990.

Еванс 2009: Evans, V. How Words Mean: lexical concepts, cognitive models and meaning construction. Oxford: Oxford University Press, 2009.

Еванс, Грийн 2006: Evans, V., Green, M. Cognitive Linguistics. An Introduction. Edinburgh: Edinburgh University Press Ltd., 2006.

Лангакър 2008: Langacker, R. Cognitive Grammar: A Basic Introduction. New York: Oxford University Press, 2008.

Крофт 2003: Croft, W. The role of domains in the interpretation of metaphors and metonymies. // Metaphor and metonymy in comparison and contrast. Rene Dirven, Ralf Pörings (eds.). Berlin/New York: Mouton de Gruyter, 2003, pp. 161-207.

Крюгер 2015: Krueger, R. Exploring the Interface Between Scientific and Technical Translation and Cognitive Linguistics: The Case of Explicitation and Implicitation. PhD Thesis. Manchester: University of Salford, 2015.

Лейкоф 1987: Lakoff, G. Women, Fire, and Dangerous Things. What Categories Reveal about the Mind. Chicago/London: The University of Chicago Press, 1987.

Несторова 2008: Несторова, П. Семантични и синтактични особености на предикати в българския език. Пловдив: Весела, 2008.

Пантър, Торнбърг 2003: Panther, K. U., Thornburg, L. L. The roles of metaphor and metonymy in English -er nominals. // Metaphor and metonymy in comparison and contrast. Rene Dirven, Ralf Pörings (eds.). Mouton de Gruyter, 2003, pp. 279-323.

Унгерер 2007: Ungerer, F. Word Formation. // The Oxford Handbook of Cognitive Linguistics, Dirk Geeraerts, Hubert Cuyckens (eds). New York: Oxford University Press, 2007, pp. 650-676.

Филмор 1977: Fillmore, Ch. The case for case reopened. // Syntax and Semantics 8: Grammatical Relations. P. Cole (ed.). New York: Academic Press, pp. 59-81.

Филмор 2003: Fillmore, Ch. The case for case. // Form and Meaning in Language: Papers on semantic roles. Vol. 1. Chicago: University of Chicago Press, 2003, pp. 21-119.

Щекауер 2005: Štekauer, P. Onomasiological Approach to Word Formation. // Handbook of Word-Formation. P. Štekauer and R. Lieber (eds.). Dordrecht: Springer, 2005, pp. 207-232.

© Цвета Луизова-Хорева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2020, № 5 (246)