Анна Карима (Ана Карима) е псевдоним на писателката, публицистката, преводачката и общественичката Анна Тодорова Велкова. Родена през 1871 г. в Бердянск, Руска империя. Карима е отявлена активистка на женското движение от най-ранните години на възникването му. През 1897 г. основава женското образователно дружество "Съзнание", което се бори за правата на жените за достъп до висше образование. През 1901 г. тя инициира създаването на Българския женски съюз и е негова първа председателка, а през 1908 г. основава нов съюз - "Равноправие", с феминистична насоченост, целящ да повишава просветата сред жените в България. От 1892 до 1895 г. редактира списание "Почивка". От 1899 г. е редактор на "Женски глас", печатен орган на "Съзнание", а след основаването на "Равноправие" редактира едноименното печатно издание. През 1916 г. открива в София първото девическо търговско училище. Съдейства за създаване на пансион за сираци и дружество на инвалидите от войните 1912-1919 г. Наред с публицистичните си текстове, тя е авторка и на множество разкази, повести и романи. Литературният ѝ дебют е с разказа "Обикновена история", отпечатан през 1891 г. в сп. "Ден". Авторка е на повестта "За свободата" (1908) и на романите "Голгота" (1933), "Ирина" (1935), "Мъртво сърце" (1940) и "Разкаяние" (1941). Пиесите ѝ "Подхлъзна се", "Загубен живот" и "Над зида" са поставяни на сцената на Народния театър. Издава преглед върху историята на женското движение в страната (1910), а през 1943 г. - книга със спомени "Към просвета и култура". Умира в София на 06.03.1949.

ПРОЗА

Повести
  Из "Ирина"

Романи
  Из "Чистата любов"
  Из "Разкаяние"

© Електронно издателство
LiterNet, 2019