|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАКВА КИТКА Е "СМЕСНА КИТКА" НА ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВВойчех Галонзка В периода от Средновековието до края на XVIII век малко са книгите с по-голяма популярност сред интелектуалната общественост в Европа от Manipulus florum на Томас Ирландски (1270-1338?), известен също като Томас Хиберникус. Този францискански монах, който завършва Сорбоната и действа в Париж, през 1306 г. предоставя на тогавашния интелектуален свят ръкопис на споменатия Манипулус..., книгата, която представлява антология на около шест хиляди авторитетни цитати. Това е сборник от латински пословици и т.нар. "крилати фрази" или "златни мисли", чието авторство се приписва на класическите писатели, Отците на Църквата и средновековните автори. Свидетелство за тази популярност са 200 запазени до днес ръкописа и над 50 издания в периода от 1483 г. до 1887 г. Позовавам се на тези енциклопедични данни, за да посоча, че този тип писменост присъства в европейската култура почти до края на ХIX век, което е важно за изследване историята на манталитета. Активното ѝ присъствие в културата не е ограничено само до средновековието, когато подобни сборници са много и принадлежат към т.нар. florilegia. Думата е compositum от flos, което означава ‘цвят’ и legere, което означава ‘събирам’. Преведено на български - смесна китка, събрани в букет различни или еднакви цветя. В по-ново време такива сборници с аналогична функцция са назовавани с гръцка по произход дума - антология. Самото определение florilegium започва пък постепенно да обслужва нова функция, много по конкретна, свързана с цветя, и на практика под това заглавие се крият хербарии, т.е. сбирки от хербаризирани растения. Обаче кариерата на florilegium донякъде с предишната му функция не секва и днес тази дума се появява в заглавия на сборници статии, подготвяни и публикувани в чест на видни учени, особено тези, които представляват такива научни дисциплини като антична история или латиноезична литература.1 Но да се върнем към Смесна китка. Слагайки това заглавие на своето уж списание, Петко Славейков се вписва в една традиция, която е онаследена от латинската писменост в рамките на европейската култура и е функционална от средните векове чак до края на XIX век. А и го слага съвсем не заради намерението заглавието на новото му списание да звучи привлекателно, т.е. от чисто прагматични подбуди. За Петко Славейков смесна китка е вид паражанр, какъвто си е и florilegium, на което смесна китка е езикова калка. Такъв паражанр са календарът, песнопойката и др. Но изглежда, че песнопойката е била повече търсена и почитана, защото в едно писмо, написано до габровския търговец и културен деец Николай Палаузов, като отговаря на въпроса, защо е спрял да издава Смесна китка, Славейков казва: "Знаете ли какви са българите? Те купуват Песнопойките на радо сърце по един цванец, а за Смесните китки половин не дават, нито се обръщат към тях. Песнопойки досега са раздадени до 1000 екземпляра, а Смесните китки съвсем что имат хиляда спомощници и двесте няма да са раззели". Съпоставяйки Песнопойка със Смесна китка Славейков има пред вид заглавията на своите книги, но тези заглавия, дадени в множествено число, звучат като жанрови названия. От факта, че Славейков нарича Смесна китка годишно периодическо списание, не може да се съди, че това е списание, защото то не отговаря структурно на едно списание. Нали Славейков знае и тогава що е списание и има ли то почва в България. Критерий на периодическо издаване не може да бъде решаващ за подобна квалификация. И ако то е назовано списание, то причините се дължат на чисто прагматично-търговски подход. Днес бихме казали, че те са компонент на маркетингова стратегия. Не бива да мислим, че тогава не я е имало. Много изследователи са на мнение, и с право, че в случая не може да се говори за списание. Освен това по онова време, да оставим всичко друго, не се правят списания, които имат обем от 180 страници. Обаче florilegia имат обем и многократно по-голям. Нарочно избягвам тук определението сборник, защото то има много общо значение и не е адекватно на специфичния "жанров" характер на Смесна китка. Нали и песнопойка е вид сборник и много други. Смея даже да подозирам, че определението сборник, използвано в научната литература за Смесна китка, се е наложило под влияние на подобно определение, характерно за старобългарската литература, а именно сборник със смес(е)но съдържание. Вярно, че съдържанието му е смесено, но то е много по-различно и преди всичко то е иначе структурирано, има композиция на букет, на наръч цветя, всяка част е цвете, а потенциално предвидените букети щели да са поне няколко, тъй като том от 1852 г. е именуван като Стрък първи. Обаче букетът не обхваща цялата книга. Той е предшестван от няколко Славейкови стихотворения, чрез които, и в които, той "се поднася" на читателя. Сред тях има и едно посвещение, адресирано до Стоян Чолаков, родолюбец и ревностен будител, спасил автора два пъти от смърт, на когото Славейков посвещава "трудеца си". Някои от тях имат програмен характер, тъй като определят целта и задачите на книгата. Те не са по-маловажни и с оглед на интересуващата ни тук "градинска" топика:
Това шестстишие, подписано с по детски звучащо име Рачо, е адресирано към деца, за което свидетелстват: обръщението към адресата на Смесна котка - "Малко момче, сън оставей,/ Земай в ръце Смесна китка" - и много умалителни: птичка, градинка, калинка. Те са едновременно съставни атрибути на градина, разбирана като естетическо-аксиологична категория. Неразделен атрибут от градината става и самата Смесна китка, появяваща се на нейния фон, а даже по-скоро в самата градина, внасяйки в нея сполука и наука, сиреч полза от образование, което е схващано като красота в живота и на живота. Не е трудно да се установи, че будителско-просветителските цели са програмата на "трудеца" на Петко Славейков. Тези цели обаче са житейски, прагматично, но и естетически остойностени. Самата градина става алегория на красивото знание като гаранция за духовно развитие. Разбира се, Славейковата смесна китка няма нищо общо с увитата китка цвете от посвещението към поемата Стоян и Рада на Найден Геров, издадена през 1845 г. в Одеса. Освен ако не приемем, че следващото стихотворение "Тез тайни вести откъде са,/ Что шушнат някому в Одеса..." има полемичен характер със Стоян и Рада, което е правдоподобно, но доказателства не са пряко на лице. Разбира се, обединява ги самият акт на поднасяне. Както и Самодивска китка на Кирил Христов няма нищо общо със Славейковата, освен ако нямаме пред вид обединяващия ги "антологичен" принцип. Градинският мотив е развиван и в следващото стихотворение, подписано с инициалите П.Р.С., в което се говори за слуха в Одеса, "че мишка китка грабнала,/ А котка мишката изяла", но тъй като "мишка китка не яде", та може би с повеление на Зевс, тя се пренесла по море, "по нашите росни полени/ В Балкана, да ся разоре,/ За да ся разсади по-смесна,/ Та да изникне еще пресна". На него се набляга и в поредното стихотворение, също подписано с инициали и пак адресирано до деца, в което "накичи ся" и научи ся" сякаш са тъждествени, защото са скачени от стихотворния паралелизъм:
Този мотив се появява отново във Век и глас, в призива към "български заспали синове,/ дечица, момци, вси млади и стари", да се стремят към мъдрост, която ще стане техен венец (венчан ще бъде, който че предвари). Не липсват в това стихотворение и квазиградински мотиви: "разсейте семена учебни,/ да зреят и между ни умни класове;/ Да набереме плодове потребни". Вик и глас е и тържествен химн на мъдростта и слънцето и като такъв се вписва в будителско-просветителски задачи, каквито си поставя Смесна китка. А даже, чрез призоваване, както на "стрелистий Зевес" във второто стихотворение, така и тука на думата ламбада (правилно: лампада), която е италианско-испанска чуждица, нагледно демонстрира резултати от учението. Едновременно то принадлежи, поради някои акценти и противопоставяния в съдържанието му (ден-нощ, изгрев-запад, светли дни-мрачкави дни, мъгла-светлина, светливи позлати-нашата родина затъмненна) към "календарните" стихотверения в книгата, каквито има в нея две: Нова година и Спомен за миналата година. Присъствието им тука се дължи не толкова на все още жива жанровата календарна традиция, колкото на факта, че Смесна китка е планирана като ежегодишно издание и двете времеви перспективи са съвсем логични. Дотук приключва уводната част на Смесна китка, в която има както "поднасящите я" творби, така и придружаващите поднасянето. Истинска смесна китка съдържа пет цветя, след които идва част наречена Разноцветие - поезия и поредната - Анекдоти. Цвят 1 - Духовно прочитане съдържа религиозно-поучителни четива, Цвят 2 - Примерни добродетели съдържа четива за бележити хора, дадени за пример, и приказката Истинско юначество, която е вид притча за трима просяшки синове, които станали богати. В Цвят 3 - Наука и художества са включени текстовете, популяризиращи различни теми от енциклопедичен характер. В Цвят 4 - Описания се предлагат описания за чужди страни и народи, за някои животни и животоописания. Цвят 5 - Здравословие е насочен към прагматиката на здравеопазването и разни домашни съвети, включително и свързани с отглеждане на цветя и растения. След петте цвята следва глава Смес, чието заглавие днес бихме могли да предадем с латински думи varia или silva rerum, съгласно с предполагаемия латиноезичен източник, който е инспирирал Славейков да създаде българското florilegium. Тази част съдържа умни изречения, сиреч сентенции, цитати, пословици, а също така кратки поучителни разкази, образуващи цикъл Намереното богатство. Те показват колко важно в човешкия живот е култивирането на добродетел.2 Поредната част, озаглавена Разноцветие - поезия, следвана от частта Анекдоти, затварящата книгата, съдържа няколко преводни стихове на Осиян и Славейковите авторски стихотворения. Заглавието разноцветие би могло да се обясни като различаващо съдържанието на тази част от съдържанието от ядрото на смесна китка, в което цветята са еднакви и затова са само номерирани. В този момент се появява въпрос по какво те са еднакви, какво ги уеднаквява. Уеднаквяваща е стойностната им квалификация, т.е. всичките те са важни с оглед на просветителския им характер, мъдростта им, знанието за света, което дават, и значението им в цялостното духовно и здравословно човешко развитие. Всичко, което има такава важност по съдържание, добива и естетическа стойност, стойността на цвят. Това не означава, че разноцветие е лишено от естетическа стойност, но в него има цветя различни, с друга важност и характер.3 Каквито са и частите Смес, и Анекдоти. Те са извън основния "букет", но остават иманентна съставка на смесна китка. Книгата Смесна китка е едновременно проява на засилващия се интерес, в периода от късното средновековие чак до Просвещението включително, към фрагменти от текстове, което е културно явление, свързано с разширяването на кръга участници в културата и ориентирането на авторите към енциклопедично-просветителски цели. Florilegium e едно от средствата, използвани в този процес. То е сродно с други, от подобен тип, антологии, свързани с топоса градина, каквито има в старополската литература, особено през XVII-XVIII в., призовани тук за съотнасяне, тъй като добре са ми познати. Това са паражанровете: ogród (градина), wirydarz (манастирска градина), hortulus (градина парк), silva rerum (гора на нещата)4. Както пише Йоанна Малешинска, те "са сродни не само с оглед обединяващия ги произход на названието, но и с оглед на подобен структурен принцип. (...) Пък в литературната сфера - те представляват избрани особено красиви и важни произведения на различни писатели, представени съгласно анонимната епиграма, гласяща: "Това са мънички неща. Но колко са очарователни с дъха си! Като рози в градината. Като теменуги в кошничката" (Maleszynska 1984: 11-12). Същата авторка подчертава, че процесът на "установяване" на дълбокото единство между природата и хората е характерен за цялата древна култура и е бил потвърждаван с богатството на флористичната метофорика. "Обаче - пише по-нататък Малешинска - независимо от употребените изразни средства и контекстите, "четенето" на света и човека е било резултат на доминиране на възприемателната ситуация над чисто творческата, четецът е над писателя. Имено поради това писателят е бил креатор незавършен. Неговата роля е била сведена до разработка на темата, взета от традицията, разработката lege artis, т.е. в съгласие с нормативните принципи. Очаквало се е инвенцията на автора да се проявява по-скоро в подреждане на материала, отколкото в създаването му (композирането на чуждо съдържание е довеждало до ново композиционно качество" (Maleszynska 1984: 18-19). Естествено, Петко Славейков не е вече писател от този тип, но използва в известна степен посочения по-горе механизъм, а в още по-голяма степен използва опаковката му, днес би могло да се каже - дизайна му. Може да се предположи, че Славейков е автор на голяма част от текстовете, поместени в Смесна китка, не само на тези, които са подписани с неговите инициали и лирическите стихове от Разноцветие. Вероятно е сложно да се установи кои от неподписаните текстове са компилация, както и какви източници е ползвал. Тяхната тематична и просветителска разнородност е резултат и на читателските потребности и като такава отчита също така никак не маловажния и тогава маркетингов механизъм. Според принципа "нещо важно и приятно за всеки". Но тя се стреми да удовлетвори и едно възприемателно очакване за цялостен оглед на света, за цялостното му опознаване. Този път, в духа на Просвещението, в разрез с което не са религиозните и моралните теми в Смесна китка, по раздробен начин, чрез фрагмента. И това също сближава Славейков с новото време, даже ако отпечатаната в митрополийната печатница в Букурещ да има облекло на староцърковния шрифт и правопис, който не е в крак с времето ѝ. Не е без значение за българската култура и фактът, че Славейков се обръща към неолатиноезичната културна традиция. Е, во кратце такава китка-florilegium си е Смесна китка.
БЕЛЕЖКИ 1. Florilegium. Studia ofiarowane Profesorowi Aleksandrowi Krawczukowi z okazji 95 rocznicy urodzin (2017); вж. също издателската поредица Florilegium. Studia classica, mediaevalia et neolatina, Uniwersytet kardynała Wyszyńskiego w Warszawie. Сравни също: Florilegium - Pieśni św. Franciszka - кантата от петнайсет рози (цветенца), възпяваща живота на Св. Франциск и св. Клара от Асизи, създадена по случай 800 години от създаване на францисканския орден, композитор Роман Колаковски, първо изпълнение - Вроцлав, 2009 г. [обратно] 2. В тази глава, преди споменатия цикъл, Славейков слага кратък притчов разказ Стоян и Драгинка, подписан пак с инициалите, от който той вади поука, че съпружеска вечна вярност и постоянна любов е венец за славата на добродетелта. Неминуемо се появява интерпретационно изкушение, че с това произведение Славейков влиза в не чак толкова мълчалив диалог със Стоян и Рада на Найден Геров, като излага противопоставно разбиране за любовта. [обратно] 3. Интересно би било да се направи един цялостен анализ на стиховете на Славейков от Разноцветие, които образуват малка стихосбирка и са издържани в конвенцията на сантиментализма. Към връзката със сантиментализма отпраща и моята драга Лиза от стихотворението Защо?, намекваща за Бедная Лиза на Н. Карамзин (в превод на Й. Груев Сирота Цветана). [обратно] 4. Няколко заглавия за илюстрация: W. Potocki. Ogród, ale nie plewiony... (1670-1695); D. Zieliński. Ogród lilij duchownych (1661); A. Ostroróg. Ogród liliowy i cedrowy... albo żywot, cnoty i cuda świętego Kajetana (1720); Biernat z Lublina. Raj duszny Hortulus animae polonice (1513); Jakub Lubelczyk. Wirydarz krześcijański pięknie przyprawiony a z "Pisma Świętego" wdzięcznymi zioły zasadzony, ku pociesze wiernym ludziem (...) uczyniony... (1558); florilegium на Joseph Lange. Polyanthea nova (1604), което е много популярно през ХVII в., има най-малко петнайсет издания, шестото е ползвано от Ян Амос Коменски (Mejor 1994: 651-662). [обратно]
БИБЛИОГРАФИЯ Георгиев 1981: Георгиев, Н. "Епилог" от Петко Славейков и епилогът на един етап на българската поетика. // Литературна мисъл, 1981, кн. 5. Динеков 1982: Динеков, П. Литература и култура. София, 1982. Дончева 1971: Дончева, Н. Петко Славейков и старата българска литература. // Литературна мисъл, 1971, кн. 6. Ерихонов 1962: Ерихонов, Л. Е. Към въпроса за българското просветителство. // Литературна мисъл, 1962, кн. 2. Михайлов 1988а: Михайлов, К. Проблеми на жанра през българското Възраждане. // Литературна мисъл, 1988, кн. 4. Михайлов 1988б: Михайлов, К. Съзнание за жанровете през Възраждането. // Литературна история, 1988, кн. 17. Проблеми 1983: Проблеми на българската възрожденска литература. София, 1983. Проблеми 1987: Проблеми на българската възрожденска култура. София, 1987. Радев 1981: Радев, Ив. П. Славейков и епитафия като жанр. // Жанр и възприемател през Възраждането. Велико Търново, 1981.
Dziechcińska 1994: Dziechcińska, H. Kultura literacka w Polsce XVI i XVII wieku. Warszawa, 1994. Maleszyńska 1984: Maleszyńska, J. Staropolskie ogrody literackie między topiką a genologią. // Pamiętnik Literacki, LXXV, 1984, кн. 1. Mejor 1994: Mejor, M. Polyanthea nova von Joseph Lange: ein Exempel der neuelateinische Florilegia. // Acta Comenius... New York, 1994. Mejor 2015: Mejor, M. Florilegium. Studia o literaturze łacińskiej XIII-XVII wieku w Polsce. Warszawa, 2015. Morawińska 1972: Morawińska, A. Literacka dyskusja w 2 pol. XVIII w. nad funkcją ogrodu w Polsce. // Funkcja dzieła sztuki. Warszawa, 1972.
© Войчех Галонзка |