Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТАРИ ПОСОКИ
web
Влакове пристигат и тръгват,
хората сe срещат,
времето строи
облачни храмове.
Приближаваме сe към
една възможна съдба
под великолепна архитектура,
коята най-лекият вятър
може да разруши.
Дори червеният камък
е изгубил нещо
и разглежда небето,
за да търси спомени.
Дори в сърцето на лъв
понякога вали дъжд
и коне се объркват
в гори от сняг.
На гарата изпуснах влака.
© Том Филипс
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2017, № 12 (217)
Други публикации:
Том Филипс. Unknown Translations / Непознати преводи. София: Скалино, 2016.
|