ДРОГИТЕ И СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Сам Харис

web

Всичко, което правим, има за цел промяна на съзнанието. Завързваме приятелства, за да можем да изпитваме определени емоции, като например любов, и за да избягваме други, като например самота. Ядем определени храни, за да можем да се насладим на мимолетното им докосване до езика ни. Четем заради удоволствието от това, да мислим с мислите на другиго. Във всеки миг, в който сме будни - а дори и в сънищата си, - ние се стремим да насочваме потока от усещания, емоции и знания към състояния на съзнанието, които ценим.

Дрогите са друго средство за постигане на същата цел. Някои от тях са незаконни, някои биват заклеймявани, някои са опасни - макар по един странен начин тези множества да се пресичат само отчасти. Има дроги със забележителна мощ и ползи, като например псилоцибинът (активната съставка на "вълшебните гъби") и диетиламидът на лизергиновата киселина (LSD), които не носят явен риск от пристрастяване и които се понасят добре физически, и все пак човек може да бъде вкаран в затвора за тяхната употреба - докато дроги като тютюнът и алкохолът, които са разрушили безброй животи, се ползват ad libitum в почти всяко общество по света. Има и други елементи в това множество - 3,4-метилендиоксиметамфетаминът (MDMA или "екстази"), който притежава изключителен терапевтичен потенциал, но също така предразполага към злоупотреба и изглежда е невротоксичен.¹

Една от големите отговорности, които имаме като общество, е да образоваме себе си, както и следващото поколение, кои вещества си струва да бъдат приемани и с каква цел, и кои - не. Проблемът обаче е, че ние наричаме всички биологично активни съединения с един и същи термин - "дрога" - а това прави провеждането на интелигентна дискусия относно психологичните, медицинските, етичните и правните въпроси, съпътстващи употребата им, почти невъзможно. Бедността на езика ни се компенсира само донякъде чрез въвеждането на термини от рода на "психеделици" за разграничаване на определени, причиняващи видения, съединения, които могат да предизвикат забележителни състояния на екстаз и прозрение, от "наркотиците" и другите класически средства за притъпяване на чувствителността и за злоупотреба.

Злоупотребата с дрога и пристрастяването, разбира се, са истински проблеми - и лекът за тях е образование и лечение, а не затвор. В действителност дрогите, с които се злоупотребява сега най-много в САЩ, изглежда, са отпусканите с рецепта болкоуспокояващи, като например оксикодонът. Трябва ли тези лекарства да станат незаконни? Разбира се, че не. Хората трябва да бъдат информирани за тях, а пристрастените се нуждаят от лечение. И всички дроги - включително алкохолът, цигарите и аспиринът - трябва да бъдат държани далече от деца.

Обсъждам въпросите на политиката спрямо дрогата подробно в първата си книга, "Краят на вярата" (стр. 158-164), и мнението ми по темата не се е променило. "Войната срещу дрогата" отдавна е изгубена и въобще не е трябвало да бъде започвана. Макар да не е изрично защитено от конституцията на САЩ, аз не се сещам за друго по-фундаментално право от това, по мирен начин да се разпореждаш със съдържанието на собственото си съзнание. Фактът, че безсмислено рушим живота на неприбягващите към насилие потребители на дрога, като ги хвърляме в затвора - нещо, което води до огромни разходи, - представлява едно от големите морални падения на нашето време. (А фактът, че освобождаваме място за тях в затворите, като помилваме убийци и изнасилвачи, кара човек да се замисли дали цивилизацията просто не е обречена.)

Имам дъщеря, която един ден ще взема дрога. Разбира се, ще направя всичко по силите си тя да се научи да подбира дрогите си мъдро, но живот без дрога не е нито обозрим, нито пък, струва ми се, желан. Надявам се, един ден тя да се наслаждава на сутрешната си чаша кафе или чай не по-малко от мен. Ако като възрастен дъщеря ми пие алкохол, а тя най-вероятно ще пие, аз ще я насърчавам да прави това по един безопасен начин. Ако реши да пуши марихуана, аз ще настоявам за умереност.² Разбира се, тютюнът трябва да бъде избягван и аз ще направя всичко допустимо, в рамките на уместните родителски грижи, да я държа далече от него. Няма нужда да споменавам, че ако някой ден дъщеря ми вземе, та развие склонност към метаамфетамините или крек кокаина, аз може би повече никога няма да мога да спя спокойно. Но ако не опита психеделик от рода на псилоцибин или LSD поне веднъж в живота си на възрастен, аз ще се безпокоя, че тя може би е пропуснала един от най-важните ритуали на порастването, които едно човешко същество може да изживее.

Това не означава, че всеки трябва да взема психеделици. Както ще разясня по-долу, тези дроги носят някои опасности. Несъмнено има хора, които дори за малко не могат да си позволят да вдигнат котва и да се отдалечат от брега на здравия разум. Всъщност минаха много години, откакто вземах психеделици, и моето въздържание е породено от здравословно уважение към съпровождащите рискове. Имаше обаче период, когато бях в началото на 20-те си години и намирах дрогите като псилоцибин и LSD за незаменими инструменти за прозрение, и съм прекарал под тяхно влияние едни от най-важните часове от живота си. Мисля си, че сигурно така и нямаше да открия съществуването на един вътрешен пейзаж на ума, който си заслужава да бъде изследван, ако не бях се възползвал от това фармакологично предимство.

Макар човешките същества да приемат получени от растения психеделици от хилядолетия насам, научните изследвания върху тези съединения започват едва през 50-те години на 20-ти век. До 1965 г. са публикувани хиляда статии, основно за псилоцибина и LSD-то, като много от тях потвърждават полезността на психеделиците при лечението на клинична депресия, обсесивно компулсивно разстройство, пристрастяване към алкохола и свързаните с крайните стадии на рака болка и тревога. В рамките на няколко години обаче цялата изследователска област бива унищожена в опит за ограничаване разпространението на тези дроги сред широката публика. След прекъсване, продължило цяло едно поколение, научните изследвания върху фармакологията и терапевтичната стойност на психеделиците бе възобновена тихомълком.

Към психеделиците се включват химически вещества като псилоцибин, LSD, DMT и мескалин - като всички те променят познанието, възприятието и настроението по един могъщ начин. Повечето от тях, изглежда, упражняват своето въздействие посредством серотониновата система в мозъка, основно като се свързват с 5-HT_2A рецепторите (макар някои да имат афинитет и към други рецептори), което води до повишена невронна дейност в префронталната мозъчна кора. Докато, от своя страна, префронталната мозъчна кора модулира подкоровото производство на допамин, въздействието на психеделиците изглежда се проявява до голяма степен извън допаминовите пътища (което може би обяснява защо тези дроги не водят до привикване).

Самото съществуване на психеделиците, изглежда, установява материалната основа на мисловния и духовния свят отвъд всякакво съмнение - защото въвеждането на тези вещества в мозъка е очевидната причина за вдъхващия страхопочитание апокалипсис, който следва. Възможно е обаче, макар да не е напълно достоверно, този въпрос да бъде разгледан от противоположния ъгъл и да се твърди, както прави и Олдъс Хъксли в своето класически есе "Дверите на възприятието", че главната функция на мозъка може би е елиминативна: неговата цел е да предотвратява нахлуването в съзнанието на едно безкрайно, отвъдличностно измерение на ума, като по този начин дава възможност на човекоподобни маймуни като нас да си проправят път в света без на всяка крачка да бъдат заслепявани от визионерски явления, които нямат връзка с тяхното оцеляване. Хъксли мислел, че ако мозъкът е един вид "редуцирвентил" за "освободения ум", това би могло да обясни ефикасността на психеделиците: те може би са просто материалното средство за отвъртане на кранчето.

За съжаление, разсъжденията на Хъксли стъпвали на грешното заключение, че психеделиците понижават мозъчната дейност. Съвременните техники на невровизуализация показват, че тези дроги проявяват тенденцията да увеличават дейността в много от коровите региони (както и в подкоровите структури). Въпреки това действието на тези дроги не изключва двойствеността или съществуването на области на ума отвъд мозъка - това така или иначе не може да бъде изключено. Ето един от проблемите на гледища от този род: те изглеждат необорими.³

Разбира се, мозъкът наистина филтрира изключително голямо количество информация от съзнанието. И, както при много други, вземали тези дроги, аз мога да потвърдя, че психеделиците определено отварят широко портите на възприятието. Няма нужда да споменаваме, че постулирането на съществуването на "освободения ум" е по-изкушаващо в някои състояния на съзнанието, отколкото в други. И понякога си струва да поразмишляваме - на коя гледна точка върху реалността да дадем преимущество. Но тези дроги също така пораждат състояния на ума, които е най-коректно да бъдат разглеждани от клинична гледна точка като форми на психоза. В общи линии смятам, че не бива да прибързваме с изводите за естеството на космоса въз основа на вътрешните си преживявания - независимо колко проникновени ни изглеждат тези преживявания.

Няма обаче спор, че умът е много по-необятен и по-неизясен, отколкото предполага нашето обикновено, будно съзнание. Следователно е невъзможно да обясним проникновеността (или привидната такава) на психеделичните състояния на хора, които никога не са имали такива преживявания. Всъщност е трудно дори на самите себе си да припомним силата на тези състояния, когато вече са отминали.

Мнозина се питат каква е разликата между медитацията (и други практики на съзерцание) и психеделиците. Не са ли тези дроги един вид "преписване на изпита", или са единственото и незаменимо средство за неподправено пробуждане? Не са нито едното, нито другото. Мнозина не осъзнават, че всички психоактивни дроги модулират съществуващата в мозъка неврохимия - или като имитират специфични невротрансмитери, или като карат самите невротрансмитери да станат по-активни. Няма нищо, което човек би могъл да изпита под въздействието на някоя дрога, което да не представлява, на едно или друго равнище, изразяване на потенциала на мозъка. Затова, каквото и да изпитва човек след приемането на дрога от рода на LSD, то вероятно е било изпитано от някого, някъде и без нея.

Не може да бъде отречено обаче, че психеделиците са едно притежаващо уникална сила средство за промяна на съзнанието. Ако човек се научи да медитира, да се моли, да напява, да практикува йога и пр., няма гаранция, че нещо ще се случи. В зависимост от неговите наклонности, интереси и пр., може да се окаже, че единственото възнаграждение за усилията му е скуката. Ако обаче човек приеме 100 микрограма LSD, това какво ще случи после ще зависи от различни фактори, но няма абсолютно никакво съмнение, че нещо ще се случи. Скуката просто не е в списъка с възможности. В рамките на час значимостта на неговото съществуване ще се стовари върху нашия герой подобно на лавина. Както Терънс Маккена⁴ неуморно изтъкваше, тази гаранция за ефекта на проникновение, за добро или зло, е това, което отделя психеделиците от всеки друг метод на духовно търсене. Тази разлика обаче влече със себе си някои отговорности.

Приемането на мощна доза психеделична дрога е като да се завържеш за неуправляема ракета. Човек може да се озове на място, което си струва да бъде посетено - и, в зависимост от съединението и от умствената нагласа на човека, и от неговата среда, едни траектории са по-вероятни от други. Но колкото и методично да се приготвя човек за пътешествието, той все пак може да бъде запратен в състояния на ума, които са толкова болезнени и объркващи, че да бъдат неразличими от психозата. Именно затова за тези дроги понякога се използват и термините "психозомиметични" и "психотогенни".

Аз съм посещавал и двете крайности на психеделичния континуум. Положителните ми преживявания бяха по-възвишени, отколкото някога съм си представял или отколкото сега мога достоверно да възпроизведа. Тези химикали разкриват пластове на красота, които изкуството е безсилно да улови и на които красотата на самата Природа е просто едно смътно подобие. Едно е да бъдеш поразен от гледката на гигантска секвоя и да се дивиш на подробностите за нейната история и прилежащата ѝ биология. Но е съвсем друго да прекараш една привидна вечност в лишено от егото общуване с нея. Положителните психеделични преживявания често разкриват колко удивително спокойно може да съществува човек във вселената - а за повечето от нас обичайното ни будно състояние ни показва едва частичка от тези по-дълбоки възможности.

Хората обикновено се връщат от тези преживявания с чувството, че обикновените ни състояния на ума помрачават и притъпяват прозрения и емоции, които са свещени. Ако патриарсите и матриарсите на световните религии бяха преживели такива състояния на ума, много от твърденията им за естеството на реалността щяха да имат субективен смисъл. Това блажено видение не ни казва нищо за раждането на космоса - но то ни разкрива какво огромно преобразяване може да претърпи умът, когато се сблъска челно с настоящия момент.

Ала щом върховете са високи, то и долините са дълбоки. Моите "лоши трипове" бяха, несъмнено, часове, изпълнени с най-сърцераздирателната болка, която някога съм изпитвал - и те карат представата за ада, поне като метафора, ако не като истинско място, да изглежда напълно уместна. Ако не могат да ни дадат нищо друго, тези мъчителни преживявания могат да се превърнат в източник на състрадание. Мисля, че би било невъзможно да добием представа за това, какво е да страдаш от умствено заболяване, без дори за кратко да сме се докоснали до неговите брегове.

В двата края на този континуум времето се разтяга по начини, които не могат да бъде описани - освен като кажем, че тези преживявания могат да изглеждат безкрайни. Имал съм и преживявания, едновременно положителни и отрицателни, в които представата, че съм приел някаква дрога, е била напълно заличена, заедно с всичките спомени за миналото ми. Пълното потапяне в настоящия момент, до такава една степен, е идентично с чувството, че човек винаги е бил и винаги ще бъде в точно това състояние. В зависимост от естеството на преживяването в онзи миг, представата за избавление и проклятие не изглежда преувеличена. Съдейки от собствения си опит, строфата на Блейк за "вечността - в един-едничък час" не е пресилена нито като обещание, нито като заплаха.

В началото моите преживявания с псилоцибин и LSD бяха толкова положителни, че не можех да повярвам, че е възможно да имаш "лош трип". Представата за умствената нагласа на човека и неговата среда, колкото и да е мъглява тя, изглеждаше достатъчна, за да обясни това. Умствената ми нагласа беше точно каквато ми трябваше - аз бях един сериозен в духовно отношение изследовател на собствения си ум - а обстановката ми като цяло бе или на естествена красота, или на безопасно усамотяване.

Нямам обяснение защо приключенията ми с психеделиците бяха неизменно приятни, докато изведнъж престанаха да бъдат - ала когато портите на ада най-сетне се отвориха, те сякаш завинаги останаха открехнати. Оттогава нататък, независимо дали трипът беше общо взето добър, той обикновено включваше някакво сърцераздирателно отклонение от пътя към възвишеността. Случвало ли ви се е някога, отвъд всички прости метафори, да отидете до Планината на срама и да останете там хиляда години? Не го препоръчвам.

Покхара, Непал

По време на първото ми пътуване до Непал аз излязох в гребна лодка в езерото Фева в Покхара, откъдето се разкрива поразителна гледка към планинската верига Анапурна. Беше рано сутринта и аз бях сам. Когато слънцето се издигна над водата, аз погълнах 400 микрограма LSD. Бях на 20 години и дотогава бях вземал дрогата поне десет пъти. Какво ли можеше да се обърка?

Както се оказа - всичко. Е, не всичко - не се удавих. Имам смътен спомен как течението ме отнася до брега и как ме обгражда група непалски войници. След като ме гледат известно време, докато аз се пуля срещу цевите на оръжията им като обезумял, те се чудят какво да ме правят. Няколко учтиви думи на есперанто и няколко яростни удара с греблата и се отдалечих от брега, и потънах в забвение. Предполагам, че това можеше да свърши по един по-различен начин.

Но скоро нямаше нито езеро, нито планини, нито лодка - и ако бях паднал във водата, съм сигурен, че нямаше да има и кой да плува. През следващите няколко часа умът ми се превърна в перфектният инструмент за самоизмъчване. Единственото, което остана, беше едно непрестанно разпадане на парченца и един ужас, за който нямам думи.

Срещи като тази ти отнемат нещо. Дори дрогите като LSD да са безопасни от биологична гледна точка, потенциалът им за изключително неприятни и изваждащи от равновесие изживявания носи свои собствени рискове. Вярвам, че съм бил повлиян положително седмици и месеци наред от добрите си трипове и отрицателно от лошите. Предвид тази вероятност, напомняща играта на рулетка, тези изживявания могат да бъдат препоръчани само с особено внимание.

Макар медитацията да може да отвори ума за сходен набор от съзнателни състояния, до тях се достига по много по-безрисков начин. Ако LSD е като да те вържат за ракета, то да се научиш да медитираш, е като внимателно да вдигнеш платно. Да, възможно е, дори с напътствия, да се озовеш на някое ужасяващо място - и има хора, които сигурно не бива да прекарват дълги часове в интензивни упражнения. Но общият ефект от упражненията по медитация се състои в това още по-цялостно да влезеш в собствената си кожа и в нея да страдаш по-малко, а не повече.

Както коментирам в "Краят на вярата", аз гледам на повечето психеделични изживявания като на потенциално подвеждащи. Психеделиците не гарантират мъдрост. Те само гарантират повече съдържание. А визионерските изживявания, разглеждани в тяхната цялост, ми изглеждат неутрални от етична позиция. Следователно изглежда, че психеделичният екстаз трябва да бъде насочван към нашето лично и колективно добруване въз основа на някакъв друг принцип. Както изтъква Даниел Пинчбек в своята особено забавна книга "Отварянето на главата", фактът, че както маите, така и ацтеките са използвали психеделици, докато същевременно с ентусиазъм практикували човешки жертвоприношения, кара всяка идеалистична връзка между основания на растения шаманизъм и просветленото общество да изглежда адски наивна.

Както ще коментирам в бъдещи есета, формата на трансцендентиране, която сякаш има пряка връзка с етичното поведение и човешкото добруване, е трансцендентиране на същността на егото насред обикновеното будно съзнание. Когато престанем да се придържаме към съдържанието на съзнанието - към мислите, настроенията, желанията и пр., - ние ще можем да осъществим напредък. Такъв един проект не изисква, принципно, да изживяваме повече съдържание.⁵ Освобождаването от аза, което е както целта, така и основата на "духовния" живот, съвпада с обикновеното възприятие и познание - макар да трябва да признаем, че това е трудно за осъзнаване.

Силата на психеделиците обаче е, че те често разкриват, в рамките на няколко часа, дълбини на страхопочитание и разбиране, които иначе могат да ни убягват цял живот. Както често се случва, Уилям Джеймс го е казал почти толкова добре, колкото позволяват думите⁶:

Едно заключение се натрапи на ума ми в онзи момент и разбирането ми, че то е истина, оттогава насетне си остава непоклатимо. То е, че нашето обичайно будно съзнание - или както го наричаме "рационалното съзнание" - не е нищо друго освен един специален вид съзнание, докато навсякъде около него, отделено с най-тънкия възможен параван, съществуват потенциални форми на съзнание, които са напълно различни. Може да преминем през живота, без да подозираме, че те съществуват; но ако приложим необходимия стимул, те се появяват само след миг, в цялото си съвършенство - определени типове менталност, които вероятно имат някъде своя област на приложение и адаптация. Никое обяснение на вселената в нейната цялост не може да бъде окончателно, ако пренебрегва тези други форми на съзнание. Въпросът е как да ги разглеждаме - защото те са толкова откъснати от обичайното съзнание. Но въпреки това те могат да определят начини на мислене, макар и да не могат да дават формули, и да откриват страни, макар и да не ни дават карти за тях. Във всеки случай те не ни позволяват преждевременно да си приключим сметките с реалността (Джеймс 2003: 388).

БЕЛЕЖКИ

1. Голям брой публикации вече допускат, че MDMA уврежда произвеждащите серотонин неврони и намалява нивата на серотонин в мозъка. Ето го върхът на айсберга: Sarkar, Schmued (2010), Capela, Carmo, Remião, ets. (2009), Kish, Lerch, Furukawa, et al. (2010), Cowan, Roberts, Joersc (2009), de Win, Jager, Booij et al. (2008a), de Win, Jager, Booij et al. (2008b). [обратно]

2. Какво е сдържаност? Нека просто кажем, че не съм срещал човек, който пуши марихуана всеки ден, за когото да не съм мислил, че ще му се отрази добре да пуши по-малко (и никога не съм срещал някого, който никога не е пробвал марихуана, за когото да мисля, че не би му се отразило добре да пуши повече). [обратно]

3. Физикализмът обаче може лесно да бъде подправен. Ако науката някога установи съществуването на призраци или прераждане, или кое да е друго явление, което би поставило човешкия ум (част от него или целия) извън мозъка, то физикализмът ще бъде мъртъв. Фактът, че дуалистите така и не могат да кажат кое би се счело за доказателство срещу техните възгледи, прави това древно философско гледище трудно различимо от религиозната вяра. [обратно]

4. Терънс Маккена е един човек, с когото съжалявам, че не можах да се запозная. За съжаление, той умря от рак на мозъка през 2000 г., на 53-годишна възраст. Книгите му наистина си струва да бъдат прочетени - и по-долу съм препоръчал някои - но той беше, преди всичко, удивителен оратор. Вярно е, че неговото красноречие често го караше да възприема гледища, които могат единствено да бъдат описани (меко казано) като "чалнати", но човекът несъмнено бе възхитителен и винаги си струваше да го чуеш. [обратно]

5. Трябва да кажа обаче, че има психеделични изживявания, които не съм имал и които, изглежда, носят различно послание. Вместо състояния, в които границите на аза да се разтварят, някои хора имат преживявания, в които азът (в някаква форма), изглежда, се пренася някъде другаде. Това явление е много типично за дрогата DMT и може да отведе посветените в нея до някои доста стряскащи заключения относно естеството на реалността. Повече от всеки друг Терънс Маккена умееше да изтъква феноменологията на DMT.

DMT е уникален сред психеделиците по няколко причини. Всеки, който го е пробвал, изглежда, е съгласен, че той е най-мощният халюциноген (не по отношение на необходимото за една ефективна доза количество, а по отношение на ефектите от него). Парадоксално, неговото действие е и най-краткото. Докато въздействието на LSD може да продължи десет часа, то трансът на DMT започва след по-малко от минута и утихва след десет. Една от причините за тази стремглава фармакокинетика, изглежда, е, че това съединение вече съществува в човешкия мозък и веднага се метаболизира от моноаминоксидазата. DMT принадлежи към един и същи химически клас като псилоцибина и невротрансмитера серотонин (но освен че има афинитет към 5-HT_2A рецепторите, за него се знае, че се свързва със сигма-1 рецептора и модулира каналите на Na+). Функцията му в човешкото тяло си остава загадка. Сред многото загадки и подигравки, които DMT ни отправя, е и окончателното му надсмиване над нашите закони срещу дрогата: ние не просто сме криминализирали съществуващи в природата вещества като канабиса, но сме криминализирали и един от собствените си невротрансмитери.

Мнозина, взели DMT, съобщават, че под неговото влияние биват прехвърлени в съседна реалност, в която срещат извънземни същества, които сякаш възнамеряват да споделят информация и да демонстрират използването на неразгадаеми технологии. Сходството между стотици такива разкази, много от тях от употребили дрогата за пръв път и на които не им е било казано какво да очакват, определено е интригуващо. Струва си да отбележим и че тези разкази са почти изцяло лишени от религиозна символика. Изглежда много по-вероятно, докато е на DMT, човек да срещне извънземни или елфи, отколкото традиционни светци или ангели. Тъй като не съм пробвал DMT и не съм имал изживявания от вида, който употребяващите описват, аз не знам какво да мисля по въпроса. [обратно]

6. Разбира се, Джеймс съобщава за опитите си с азотен оксид, който е анестетик. Други анестетици, от рода на кетаминовия хидрохлорид (PCP), в ниски дози имат сходно въздействие върху настроението и познанието. Съществуват обаче много разлики между тези дроги и класическите психеделици - една от които е, че големите дози от последните не водят до обща анестезия. [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Джеймс 2003: Джеймс, У. Разновидностите на религиозния опит. София: София - С. А., 2003.

Sarkar, Schmued 2010: Sarkar, S., Schmued, L. Neurotoxicity of ecstasy (MDMA): an overview. // National Center for Biotechnology Information, 11.08.2010 <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20420572> (16.01.2019).

Capela, Carmo, Remião, ets. 2009: Capela, J. P., Carmo, H., Remião, F., Bastos, M. L., Meisel, A., Carvalho, F. Molecular and cellular mechanisms of ecstasy-induced neurotoxicity: an overview. // National Center for Biotechnology Information, 17.04.2009 <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19373443> (16.01.2019).

Kish, Lerch, Furukawa, et al. 2010: Kish, S. J., Lerch, J., Furukawa, Y. et al. Decreased cerebral cortical serotonin transporter binding in ecstasy users: a positron emission tomography [¹¹C]DASB and structural brain imaging study. // National Center for Biotechnology Information, 17.05.2010 <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2912692/?tool=pmcentrez&rendertype=abstract> (16.01.2019).

Cowan, Roberts, Joersc 2009: Cowan, Ronald L., Roberts, Deanne M., Joersc, James M. Neuroimaging in human MDMA (Ecstasy) users: A cortical model. // National Center for Biotechnology Information, 01.10.2009 <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2677829/?tool=pmcentrez&rendertype=abstract> (16.01.2019).

de Win, Jager, Booij et al. 2008a: de Win, M. M., Jager, G., Booij et al. Neurotoxic effects of ecstasy on the thalamus. // National Center for Biotechnology Information, oct. 2008 <https://www.huffingtonpost.com/sam-harris/drugs-and-the-meaning-of-_b_891014.html> (16.01.2019).

de Win, Jager, Booij et al. 2008b: de Win, M. M., Jager, G., Booij et al. Sustained effects of ecstasy on the human brain: a prospective neuroimaging study in novel users. // National Center for Biotechnology Information, 07.10.2008 <https://www.huffingtonpost.com/sam-harris/drugs-and-the-meaning-of-_b_891014.html> (16.01.2019).

© Сам Харис
© Стефан Д. Стефанов, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.01.2019, № 1 (230)

Преводът е по онлайн изданието на "Huffington Post" от 06.07.2011 <https://www.huffingtonpost.com/sam-harris/drugs-and-the-meaning-of-_b_891014.html> (16.01.2019).