ОТ КАТУЛ

web

Eла, Любима, нека да живеем,
със любов страха си нека да осмеем
какво дедите стари пеят:
по-светли утре ще живеят
тез, на любовта във жертва дето паднат.
А щом денят от болка е откраднат,
то нощ предълга ще разпаши
очите на слънцата наши!
И целувки страстни нека има,
нека шепнат приказка незабравима,
нека са хиляда, след туй сто,
после пак хиляда - други сто.
Дордето толкоз още те целуна аз,
а после - ти. Та и тогаз,
щом хиляди стотици наброим,
отново няма ний да спим,
а с още толкоз от възбуда,
ще се изгубим пак в наслада луда:
и тя все тъй ще се множи,
невидима за вражите очи.